Любовта на българина към огнестрелното оръжие е възпитавана от дълбока древност. Изобретяването на военнообсадни съоръжения и оръжия – стрели, копия, мечове, на шлемове и ризници, е един от първите занаяти, които се обособяват като самостоятелна професия.

За първи път хан Крум използва обсадни машини при превземането на Средец (София) през 809 г. Сред редица успешни действия в Мала Азия и Цариград хан Крум спира пред Одрин. Византийският летописец Симеон Магистър пише: "Тук намериха, че градът се държи още, продължиха обсадата за още много дни и като не успяха нищо с обсаждането, поставиха стеноразбитни машини и бомбардираха крепостта. Обсадените, притеснени силно, като нямаха надежда за помощ от никъде и като умираха от глад, се предадоха" (Баласачев, Г. Бележки за веществената култура на старобългарското ханство, с. 42).

За превземането на Цариград през 814 г., пак според Симеон Магистър, хан Крум приготвил многобройна обсадна техника – огромни кобилици и тризъбци, каменометателни оръдия, стрелометни съоръжения и др. За тяхното превозване до Цариград били необходими пет хиляди коли, обковани с желязо. В разгара на тези приготовления хан Крум умира.

През следващите векове, под непосредствените грижи на ханове и царе, българската военна техника се развива и усъвършенства.

Апостолът на свободата Васил Левски добре е съзнавал, че решаващ фактор в борбата за свобода и независимост е оръжието. Това е отразено в Устава на БРЦК. В гл. VII, чл. 1 е записано: "ЦК заема на себе си длъжност да въоръжава постоянно ония членове, които са способни да носят оръжие."

Съратникът на Левски отец Матей Преображенски-Миткалото, наред с другите си задължения, се захваща да майстори пушки, с което става известен като пръв изобретател на огнестрелно оръжие по нашите земи. В метоха на Рилския манастир той изобретява от върба два модела пушки, единият от които бил харесан и реализиран от Иванчо Тюфекчийчето-Троенчето в Търново. Някои от изобретените от него пушки били използвани от Ботевите четници и в Априлското въстание. Хр. Марков пише: "На 5.ХII.1911 г. в Свищов Сава Пенев, въстаник от Ботевата чета, ни показа едничката запазена от него пушка, която се пълни с барут и с патрони. Купил я бил от Троенчето" (История на 9-тях дни на Дряновския манастир, 1912 г.).

В първата българска легия в Белград през 1862 г. Матей Преображенски оставя незаличими спомени със своята странна пушка с 12 цеви от дърво, която гръмнала веднъж и се повредила, но гръмнала така, че турците се разбягали, изплашени до смърт.