По време на Априлското въстание сред пушечните гърмежи проехтяват залповете на черешовите топчета, възвестявайки наближаващия край на турското владичество. Във въстанието вземат участие 52 топчета – предвестници на българската артилерия.

На 22 април 1876 г. в Панагюрище забили черковните камбани. Народът се стекъл на градския площад. Бенковски прочел "кървавото писмо", произнесъл възторжена реч и обявил въстанието. "След осветяване на Панагюрското знаме – пише в "Записки по българските въстания" Захари Стоянов – до вечерта ние посетихме и арсенала, гдето между другите поправки на пушки и ножове работеха се твърде деятелно и прочутите от по-после черешови топчета. Аз не зная кому дойде най-напред в главата тая мисъл, но предполагам, че тя се въведе между нас по примера на Кара Георгя във време на сръбското въстание. Главният майстор на черешовите топове беше панагюрецът Никола Бинбашев. Тия топове имаха дължина 2 – 2,5 метра, калибър като на горските топове, стегнати на три-четири места с яки железни халки и поставени върху две колелета, както обикновено биват същинските топове."

На 26 април четата на Бенковски посещава въстаническия лагер на Еледжик. "Трябва ли да ви казвам – пише Захари Стоянов, – че в тукашния арсенал кипеше деятелност, че и тука се дълбяха черешови топове? Ще кажа само, че в тукашния арсенал работеха най-много майстори, на които главен майстор беше Стоян Иванов от с. Мухово. Тоя последният практически беше се научил да работи иглени пушки и пищови от системата "Лафуше". Аз видях един пищов от тая система, направен от него на Иван Ворча с марка отгоре на желязото "Уста Стоян Муховиенин, 1875 г. № 1", който стреляше куршуми на 400 крачки и биеше много по-добре, отколкото калпавите европейски револвери."

Българската черешова артилерия има слаб боен ефект. А твърде силно морално въздействие както върху въстаниците, така и върху турския аскер и башибозука. Самочувствието на българите расте с часове, с всеки профучал към душманите кантарен топуз.

Турците пленяват над 10 дървени топчета. А едно от двете топчета от Маньово бърдо те откарват в Пазарджик и оттам чак в одринския затвор заедно с четирима въстаници и две знамена, едното от които е шитото от Райна княгиня. За документация турците снимат топчето и тая снимка е публикувана в някои английски вестници.

от книгата "Изобретатели - велики българи"