Ножът в най-общото разбиране на тази дума е метална пластина със заострен край, която има многоцелево предназначение. Той се появява в най-ранните етапи на човешкото развитие и в продължение на много векове, до появата на огнестрелното оръжие през ХVII век е бил основно въоръжение както на войската, така и всеки, който иска да напада или да се отбранява. За разлика от другите хладни оръжия неговите бойни функции с времето са се увеличили многократно. Някои съвременни ножове изпълняват едновременно функциите на десетки инструменти и приспособления - такъв нож реже, пробожда, чупи, изстрелва остриета и т.н. Така или иначе днес ножът е задължителен елемент от въоръжението на бойците от специалните части и на още много други воински специалности и е незаменим при тези, който предпочитат свободното си време да прекарват в лов и риболов.

Никак не е лесно да бъдат определени критериите за най-добрия нож, защото те зависят преди всичко от целите, за които ще бъде използван. Разнообразието от различни по предназначение ножове е толкова голямо, а производителите на качествени ножове по света са толкова много, че дори на специалиста няма да му бъде лесно да се ориентира при избора на необходимото му хладно оръжие. Самите специалисти също се делят на колекционери, които ценят художествените качества на даден екземпляр, и на такива, които предпочитат неговите практико-приложни качества. Затова производителите на ножове нерядко предлагат комплекти от ножове с различно предназначение.

Според истинските познавачи на хладното оръжие, за да бъде наречен един нож добър, той трябва да е с качествено острие и удобна ръкохватка. Зад тези две основни изисквания те виждат много подробности, които обикновено убягват от погледа на непосветените.

Острието например трябва преди всичко да бъде износоустойчиво и след като е било веднъж наточено, дълго време след това по време на употребата трябва да запазва качествата си. На второ място то трябва да е и удароустойчиво, т.е. когато се налага с него се сече, то да не се наранява и още по-малко - да се чупи. И на трето място, острието трябва да е издръжливо на огъване, да не се изкривява при използване. Очевидно всичко това зависи от качествата на стоманата и от майсторството при нейното обработване. Като правило добрите ножове се изработват от стомани с високо въглеродно съдържание. По западните стандарти това са стоманите с марка 440-С, а по руските - 65Х13 и 45Х13. При правилна обработка на тези стомани може да се получи острие, което е достатъчно твърдо, без да е крехко и достатъчно гъвкаво, без да се изкривява или чупи.

Много важно е съотношението между дръжката и общата дължина на ножа. Така например при един от най-разпространените "тактически" ножове - американския "Тhe Razorback" ("Бръсначът"), дръжката заема около 60 % от общата дължина на ножа. Острието му е само около 12 см, но благодарение на асиметрията си той отговаря на три основни изисквания: техническите му характеристики позволяват легално да бъде използван в повечето страни; размерите му го правят да бъде незабележим под всяка дреха; този нож е ефективно средство за самоотбрана и с него да се отрази нападение както на диво животно, така и на човек. Дръжката на този нож е направена от свръхлека алуминиева сплав, а острието му е от тънка неръждавееща стомана с титаново покритие. Подобна комбинация от материали уравновесява външната асиметрия на ножа и го прави удобен за ръката.

Специалистите твърдят, че няма универсален нож. Всички опити на конструкторите да създадат добър нож, който да бъде еднакво полезен и за бойни нужди, и по време на лов или риболов, и в домашни условия, са неуспешни. При подобряване на едни качества се влошават други. Затова се препоръчва използването на комплект от 2 ножа: единият - голям, предназначен за сечащо-режещи дейности, и малък - за рязане и всичко останало, което не изисква значителни натоварвания.