Датската дълга бойна брадва (Danish War Axe) е било едно от най-широко употребяваните оръжия в Европа през 13-ти век. Отначало е била използвана от северните народи по времето на викингите и като цяло е представлявала модифицирана дърварска брадва. Основното й отличително качество била дългата дръжка, която обикновено била между 1.30 м и 1.80 м и доста тежка. Острието пък било значително по-леко, много широко и силно изтънено, което го правело идеално за посичане на врагове в боя. Поради дългата и тежка дръжка, датската брадва можела да се размахва с една ръка с много голяма скорост. Въпреки че викингското име си останало, употребата на брадвата се разпространила сред франките, саксонците в Британия и другите народи в Европа. Съществуват дори византийски резбовани картини на слонова кост (на снимката по-долу), които показват войн, държащ брадва, висока колкото него.

По време на прочутата битка при Хейстингс (Battle of Hastings) през 1066 година, с която крал Харолд се опитал да завладее Англия, датските брадви имали значителна роля. Те се завъртали над главата и след това се насочвали към врага. Смятало се, че брадвата е толкова остра, че може да пререже нормански рицар заедно с коня му с един удар. Освен Харолд, другият много известен исторически герой, който се възползвал от смъртоносните качества на датската брадва бил Ричард Лъвското сърце, по време на третия кръстоносен поход.