Доисторическото оръжие "атлатл" (оригиналното произнасяне е "at-ul-at-ul") позволява да се изстрелват леки копия със скорост около 100 км/ч на разстояние над 200 метра. Този механизъм е бил използван от ловците в Северна Африка преди повече от 20 хиляди години по време на палеолита. Атлатлът представлява комбинация между ловджийско и бойно оръжие, състояща се от къса заострена в края дъска, прикрепена за по-дълга пръчка-копие с вдлъбнатина по средата. В далечния (спрямо ловеца) край на пръчката, копието (стрелата) билo закаченo с кука (кожена ивица) за дръжката. Това позволявало на ловеца да мята атлатла с голяма бързина и точност и, най-важното, от безопасно разстояние.
Оръжието има различни имена в различните народи и култури, които са го използвали. Известността му обаче, в европейската и американска литература дошла от използването му от атцеките в Мексико, срещу испанските завоеватели през XVI век, които са се страхували от това оръжие защото често пробивало предпазните им брони. Местните го наричали "атлатл", което е комбинация на индианските думи "вода" и "човек, който хвърля", защото е бил използван предимно за лов на водни птици и риба. Технически, тогава само хвърлящата пръчка (дъска) се е наричала атлатл, но сега атлатл наричат комплекта заедно с копието (харпуна).
Всъщност, по замисъла си това оръжие не се различава съществено от познатите ни лък и стрели. Някои изследователи дори смятат, че единствената разлика е във вида ускорение на стрелата - линейно при лъка и дъговидно при атлатла. Важно е да се знае, че именно това е оръжието, което за пръв път поставило човека на върха на хранителната верига. Освен това атлатлът е първата т.нар. "оръжейна система", използвана от хората, като периодът на употребата й е по-дълъг от периода на употреба на всяко друго познато ни досега оръжие.
|
