Карта на района на Белуртаг - Памир.

На картата горе е показана древната родина на източните иранци, от които произхождат древните българи. Това е горното течение на река Аму даря и склоновете на околните планини, най-вече планината Белур (Болор), известна в средновековието като Белуртаг - днешната Памир. Тук се е намирала "страната на хилядата градове", най-голям сред които е град Балх, чието име най-вероятно означава Бялград. Населението на района е говорело на езици, сходни с езиците на по-западните партяни и по-северните саки. На подобен източно-ирански език е говорело и населението в западната част на Таримската котловина, т.н. кушани. Общото самоназвание на населението от този район е "арси, аорси, аси" - бели, блестящи. В първите векове преди и след н.е., част от това население мигрира на запад към района на Волга, Кавказ и Черно море. Днешните учени обозначават това население като "втора вълна сармати".

Точно в този район, по долното течение на река Аму даря, е била разположена ранно- средновековната област Уструшана. Според Теофилакт Симоката, в областта Уструшана се е намирал градът Бакат, обитаван от оногурите. Този град Бакат, днес Вокат, е бил крупен стопански и храмов център в ранносредновековна Уструшана, разположен съвсем близо до днешния град Халчаян. Според Теофилакт Симоката, градът на оногурите, Бакат бил разрушен от силно земетресение във II-ри век пр. н. е. Областта Уструшана е известна и като Унаге от китайските хроники Суй-шу, което потвърждава названието на нейното население - оногури. Мнозина български историци приемат, че уструшанските оногури са предци на по-сетнешните оногури на север от Кавказ и в Стара Велика България.

Върху стените на двореца от Халчаян, I-ви век пр.н.е. са нарисувани голям брой пана, изобразяващи битови и бойни сцени. Рисунките са направени предимно с червено багрило върху бял фон. Тези два цвята са били свещени за местните хора. Освен религиозен и защитен смисъл, тези цветове са имали и социална роля - кастата на благородниците и жреците са носели бели дрехи, прослойката на войните са носели червени дрехи. При днешните българи комбинацията червен - бял цвят е характерна за народните носии, националния флаг и мартениците.Върху паната се вижда типичното облекло при мъжете - панталон и рубашка или сюртюк, които са съвършено непознати за народите от древна Европа до т.н. велико преселение на народите. Представеното облекло при източно-иранските мъже и жени от I-ви век пр. н. е. е почти тъждествено с по-късната народна носия при източните славяни в днешна Русия и Украйна. Това навежда на мисълта, че източните славяни може да са заимствали това облекло от дошлите в Северното Причерноморие сармати и в частност, българи. По-точно е да се каже, че източните славяни са продукт от асимилацията на тези сармати.

Конни войни в момент на сражение.

От паното с бойната сцена (горе) може да се види добре привързаното към тялото на коня седло и двусъставният лък, който се опъва много леко даже върху гърба на коня, но праща стрелите на голямо растояние. Виждаме и характерните за сарматските тежко въоръжени войни "железни панталони". Даже конят на "железния боец" е обгърнат с люспестта броня, подобно на средновековните рицари в Западна Европа. И всичко това още в I-ви век пр. н. е.! До появата на тези народи северно от Кавказ, европейските бойци са сядали върху гърба на коня без седло и не можели даже да се обърнат назад от страх да не паднат, камо ли да стрелят с лък! В добавка, древните българи са донесли в Европа и типичната за конния боец сабя. Названието на това оръжие в много европейски езици произлиза от дума на някакъв народ, дошъл от Азия в началото на новата ера. На немски sabel, на английски sabre, на руски сабля. Много учени смятат, че този народ са прабългарите, или както те казват, тюрко-българите, а изходната дума е САП - дръжка на брадва, лопата и т.н. Най-вероятно, този народ са прабългарите-сармати, които са оставили в съвременния български език пълен комплект от сходни думи - глагола ЦАПВАМ (удрям), съществителните ЦАП (тояга за отделяне на зърното от снопа) и САП (дълга дръжка) и отглаголното съществително САБЕЛ, преобразувано в сабля и сабя [Стефан Илчев и др. Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век. Под ред. на Ст. Илчев. Изд. на БАН. София. 1974] .

Иван Танев Иванов
protobulgarians.com