Създателят на българските барети е доктор хонорис кауза на ВИТИЗ

Юлий Абаджиев е убеден, че всеки човек си има кармична предопределеност и мисия, която изпълнява

57-годишният професор Юлий Абаджиев, доктор на изкуствознанието и доктор хонорис кауза на ВИТИЗ, е създател на българските барети през 1979 г. Днес е председател на фондацията "Национална академия за изкуствата" и председател на Съюза на командосите, който се учредява по негова инициатива през 2002 г. Има редица разработки в областта на бодигардинга и е един от основоположниците на организираното изучаване, практикуване и популяризиране на бойните изкуства в България. Започва активно да се занимава в тази насока още през 1963 г. Проф. Абаджиев е убеден, че всеки човек на тази земя има кармична предопределеност и мисия, която трябва да изпълни. За себе си казва: "Аз съм реализиран човек и затова се стремя да правя това, което подсказва вътрешната ми убеденост и да успявам на всяка цена".

Млад и мустакат между
Тодор Живков и Добри Джуров.

Юлий Абаджиев е израснал в Панагюрище и, освен патриотизма на този град в исторически план, нищо в живота му не подсказва, че ще стане командос. Баща му Григор Абаджиев е един от най-известните акушер-гинеколози. Майка му Руска е изработила собственоръчно над 400 вилерови гоблена и 480 покривки с българска бродерия. Възстановила е две знамена по подобие на знамето на Райна Княгиня. Едното е подарила на военновъздушното училище в Долна Митрополия, а другото лети в космоса, заедно с гласа на Валя Балканска. Съпругата му Адриана е лекар в "Пирогов". Дъщеря му Ирина е юрист по търговско право и работи с над 70 фирми. Синът му Григор ще влезе в казармата на 5 януари. Типично по военному командосът смята своето семейство за здрав тил, от който може да действа.

Юлий Абаджиев е завършил ВИФ "Г.Димитров", но започнал да преподава сценичен бой

в тогавашния ВИТИЗ. През 1968 г. създал и бойна актьорска школа към Киноцентъра. Първата му консултация за филм е в ония наивно-трогателни серии за Емил Боев, който надхитряваше и американски, и английски разузнавачи. После се заредили филмите по 1300-годишнината на българската държава - "Хан Аспарух", "Денят на владетелите" и покани за западни филми. Връзката станала простичко. На фестивал в Рим показали филма на Васил Мирчев за терористичната организация Бааден-Майнхоф - "Горещи следи". Юлий Абаджиев правил спецефектите. Творбата впечатлила журито с реалността на действията на полицейските части при тероризъм и отнесла първа награда за каскади.

В този период той застъпва и отстоява тезата, че може да се съчетават театър, кино и военно-приложна подготовка. Още от началото на 70-те години предричал, че ще дойде време, в което сценичният бой ще стане номер едно в киното. Огромният интерес на филмите с Брус Лий, които по-късно се радваха на огромен интерес в целия свят, потвърдиха тезата му. Днес твърде успешно това правят американците в екшъните. Тогава обаче властва методиката на Станиславски за превъплъщението и единствено му повярвал вече покойният ректор на ВИТИЗ Христо Руков.

Двамата написали учебник "Основи на сценичния бой" за театъра и киното с над 3000 бойни ситуации в общо 500 страници. Този уникален труд е първият и единствен в Европа за времето си. Сред приятелите му от това време са актьорите Никита Михалков, Стефан Данаилов, Юрий Ангелов, Тодор Колев, Георги Мамалев, Стефан Мавродиев, Иван Налбантов, Ваня Цветкова, Аня Пенчева, Пепа Николова, Искра Радева, както и режисьорите Христо Христов, Крикор Азарян и операторът Венец Димитров.

От времето като действащ офицер му остават познанствата с всички командири на руските спецчасти "Вимпел", "Алфа", а сега естеството на дейността му предполага чести контакти с министрите на отбраната, вътрешните работи, началник-щаба на БА, всички началници и директори на национални служби, както и командирите на специалните подразделения в състава на БА и структурата на МВР. Преди дни министър Свинаров го награди с пистолет "Зиг Зауер".

Наградата на министъра на отбраната
пистолет Зиг Зауер и любимите му лули.

През 1979-1980 г., почти едновременно със създаването на отряда във Враня, се създава центърът за подготовка на командоси "Гранит" в армията. Негов пръв ръководител е капитан Юлий Абаджиев. Наложен от новия тип стратегия за използването на мобилни части, наречени "сили за бързо реагиране", той бързо се превръща в основно звено за специализирана командос подготовка.

През 1982 г. на демонстрационното занятие, проведено в рамките на учението "ЩИТ - 82" на страните-членки от Варшавския договор, специалното подразделение, командвано от Абаджиев, получава изключително висока оценка от маршал Виктор Куликов, командващ обединените въоръжени сили на военния пакт. Той си свалил маршалската фуражка, надянал българската барета, и се обърнал към ген. Добри Джуров: "Ние имаме цели батальони и полкове от спецназ, имаме техника и въоръжение, но за такава подготовка, за такива бойци не можем да мечтаем." Като голям успех в дейността си по това време проф. Абаджиев приема отклоняването на политическите опити да бъдат въвлечени във възродителния процес командваните от него бойци. Какво ли щеше да стане, ако те използваха техниките си за атакуване на уязвимите зони с трите степени на поразяване - силен, средносилен и слаб удар, които все още имат висока степен на секретност.

Има 42 начина за светкавично убиване с голи ръце,

твърди той. С психолози и лекари са разработили какво става при всеки отделен вид удар. Най-силният, който може да нанесе човек, е около 500 кг. С около 360 пък се чупи ключицата. Написал е три учебника и 14 програми за обучение на командоси, които и днес използва МО. Много са и любопитните неща от практиката му. Ножовете на командосите са направени от специалната стомана 69Г, крият се в подметката и им дават "пружинираща" походка. Пак от тая стомана са и бомбетата на обувките, които с един удар трошат и средноиздържлива входна врата. По подобие на японския шурикен е създал бойна пластина със 16 приложения - за катерене по дървета и стени, за невидими заграждения по асфалт при автомобилно преследване. Сложена в обувките пък, служи като "котка" за алпинисти, а на дървен прът става и харпун.

През 1988 г. командосите са разпръснати по политически причини

"Тези момчета служиха мъжки, не се занимаваха с мръсотиите на тогавашната милиция и в един момент станаха ненужни", с болка признава създателят им. И сега в Съюза иска всеки, прекрачил прага, да забрави партийните си пристрастия или принадлежност. Да е готов да се кълне в трите цвята - бяло, зелено, червено, и в герба на държавата. На ден приемат около 40 души, които по дух са командоси и защитават националната сигурност на България. Самият Юлий Абаджиев е потвърждение на това. В първите години на демокрацията той е човекът, който неотлъчно стои до д-р Петър Дертлиев. През 1995 г. кандидатства като независим за кмет на София. И командосът надделява над доктора по изкуствознание: "В своя исторически опит българинът винаги е отивал в крайности и никога не е умеел да се държи по средата - да уважава и едната, и другата сила. Да си спомним обвързаността ни с Германия в по-далечното минало, после със СССР, сега пък и със САЩ. И

ние си оставаме неориентирани електорални единици

с наведени гърбове, които не знаят за какво става въпрос. Винаги са ни пренасяли някакви проекти как ние да се развиваме и какво да правим. Крайно време е сами да си направим българския проект, защото точно днес държавата ни се нуждае от мъже."

И в Ирак има членове на Съюза на командосите. Малцина знаят, че българската база бе спасена от снайпериста Тодор Станков, който уби шофьора на камиона, натъпкан с взрив. И тук Юлий Абаджиев има собствена позиция за българската военна подкрепа в Ирак. Смята, че нашите отидоха в Кербала за това, което могат да правят - мироопазваща дейност. Но на място се оказало, че трябва да правят мироналагащи операции. А това изисква друг тип въоръжение и друга подготовка. Не можеш да пратиш за шест месеца контингент и да го сменяш. Защо от Ирак например не се връщат само 30 на сто от българския батальон и тези, които не са се пригодили или са изпаднали в професионален шок. Останалите 70 на сто да остават, защото те са подготвени и добиват опит. Дали да не се направи един професионален контингент? И когато приключи мисията, когато се върнат от Ирак, те ще са изключително подготвени и ще участват във всякакви международни мисии.

Григор Николов
segabg.com
17.12.2004