Гръмнах 28 глигана на гонка в Австрия
С пушка съм точен, колкото с топката
Открих ловната тръпка в "Елен" край Етрополе,
признава Христо Стоичков
Малцина
знаят, че най-новата страст на Христо Стоичков е ловът. По него го запалва
приятелят му Емил Димитров, шеф на ловното стопанство "Елен".
Така Етрополският Балкан става убежище на Модерния ляв от тегобите му
във футбола. Верен на дарбата си, той се оказва и безпогрешен стрелец
с лявата ръка.
- Г-н Стоичков, какво ви накара да грабнете пушката?
- Вече не е тайна, че след успешното ни представяне на световното първенство в САЩ през 1994 г. на всички играчи от националния отбор по футбол ни подариха по една карабина. За да имаме право да ги носим, преди да ни ги връчат, трябваше да станем законни ловци. Така се сдобихме с ловни билети.
- Независимо от тапията тръпката от лова при вас се роди по-късно. Кой ви запали?
- Наистина ловният билет още не означава, че човек е станал ловец. Както и в спорта, трябва да има хъс, да има голямо желание за ходене на излети. Аз също отначало не бях запален авджия. Излизах епизодично да си разходя пушката из гората, но без особена тръпка. Всъщност мен лично ме запали преди няколко години Емил Димитров, който стопанисва чудесен дивечов район около Етрополе.
Той
ми е най-добрият учител в лова
и впоследствие станахме големи приятели. Много неща, свързани с дивеча, с навиците му, с отглеждането, с отстрела съм научил от него. Емил знае отлично тънкостите на точната стрелба и на дивечовъдството. Самият той е отличен ловец и е отдал на това хоби повече от 20 години, преди да го превърне в своя професия. Смятам, че това, което той прави в стопанство "Елен", е на изключително професионално равнище. Другояче не би могло и да бъде, тъй като конкуренцията в ловния туризъм е огромна и не успееш ли да се задържиш на върха, отпадаш от играта.
- Излиза, че в лова и във футбола има много общи неща?
- Да, така е. Ловът е колективно занимание - както и футболът, и слуката зависи от всеки един от нас. Затова е необходима изключителна дисциплина. Използването на оръжие и гарантирането на сигурността и безопасността на колегата до теб също изискват добра подготовка за боравене с оръжие и ред. Момчетата в стопанство "Елен" са прекрасни егери, отлично подготвени специалисти, готови винаги да помогнат в дадена ситуация. А в лова тези ситуации са непредвидими, както във футбола.
- Какво ви прави най-силно впечатление във взаимоотношенията при ловците?
- Това, че всички са равни и са длъжни да се подчиняват на ръководителя на лова. Може да си най-големият бизнесмен и виден политик, но
трябва да спазваш правилата на играта
Не може всеки да си стреля каквото пожелае. Ненавиждам бракониерите и ставам избухлив, ако те са около мен. Иска ми се ловците да проумеят, че в излета слуката не е единствената цел. Това, че носиш оръжие, не означава на всяка цена да убиеш дивеча. Понякога удоволствието е по-голямо, когато си пощадил елитен екземпляр и си му дал шанс да живее. Като човек, свикнал с дисциплината, не обичам да ловувам извън сезона. Дори се ядосвам, когато някой не се съобразява с размножителния период на животните и вместо да ги остави на спокойствие да отгледат поколението си, ги преследва да ги отстреля. Никой не отива на лов, за да се ядосва, а да си отпочине, да не се дразни от разни своеволия. Сред ловците имам големи приятели и се чувствам чудесно.
- Какво все пак е преди всичко ловът за вас?
- Отмора и спокойствие. При напрегнатото ни ежедневие всеки има нужда да се откъсне поне за малко от традиционните грижи. Наред с нормалните житейски неща освен футбола ловът също ми доставя голямо удоволствие. Радвам се като дете, че макар и за малко мога да се усамотя, никой да не ме безпокои. Затова най-обичам да идвам в "Елен". Тук цари едно необикновено спокойствие. А природата е неповторима. В Етрополския Балкан сред великолепни букови, дъбови и други гори може да се види и почти всичкият дивеч на България. Тук има благородни елени, елени лопатари, сърни, диви кози, диви свине, муфлони, вълци, лисици, диви котки. Обичам да ходя из гората и да се наслаждавам на тази дива красота. Това ме провокира да си купя къща наблизо, за да идвам по-често. Имам ли малко свободно време, го посвещавам на любимото си занимание.
- Ловували ли сте в чужбина?
- Засега само в Австрия. През януари тази година участвах в един необикновен лов там. Само в две гонки паднаха повече от 200 прасета. Аз самият успях да убия 28.
Това е най-голямата ми слука
У нас не се правят такива излети. Иска ми се да отида на сафари, за да усетя емоцията на африканския лов. Вероятно ще осъществя тази моя мечта при удобен случай.
- Имате ли красиви трофеи?
- Трофеите не са единствената ми цел в лова. Както ви казах, предпочитам да се наслаждавам на красивата природа, на изобилието от дивеч. Мога с часове да вървя след някой елен или сръндак само за да го снимам, не да го убия. Доволен съм обаче, когато Емил ми каже, че някое животно трябва да се отстреля, за да се подобри популацията. Тогава естествено се гордея с точния си изстрел. В началото на миналата година ударих много красив муфлон в "Елен". Оттам са и хубавите ми трофеи от глиган с глиги по 22 и 24 см. Харесвам гонките на диви свине с кучета, а не лова от чакало. Тогава даваш равен шанс на животното да се измъкне, пък ти, ако можеш да го надхитриш, ще се радваш на слука. Но предпочитам фотолова и раздумката с приятели.
Дори Емил се шегува с мен, че откакто съм станал ловец, съм станал и поет. Защото често казвам на приятели: "Ела с мен в "Елен", за да изкараш един прекрасен ден." А какво по-хубаво от това - спокойствие и сладък лаф с приятни хора.
Цвета Иванова
standartnews.com
04-03-06