Намерен е пистолетът, с който е убит ерцхерцог Франц Фердинанд

В понеделник - 28 юни 2004 г. - Виенският военно-исторически музей за първи път представи пред публиката пистолетът браунинг, с който преди 90 години, в неделя - на 28 юни 1914 г., сръбският гимназист Гаврило Принчип застрелял в Сараево австрийския престолонаследник херцога Франц Фердинанд и неговата съпруга София фон Хоенберг. Десетки години това оръжие се е считало за безвъзвратно изгубено. Неотдавна то беше случайно открито под купчина материали и отпадъци - при почистването на зданието на йезуитската община в федералната област Щирия, в южна Австрия.

Задно с този браунинг основа на "юбилейната" експозиция представляват: имперската лимузина Graf & Stift Phaeton, станала за съпрузите катафалка; сухи листа от роза, която била закичена в този фатален ден към пояса на Софи; окръвавената рокля на херцогинята; калъфката на възглавницата, на която била положена главата на умиращия Франц Фердинанд; пистолети и бомби, от които шесте съзаклятници на Принчип така и не се възползвали...

За оръдието на убийството е известно следното: през октомври 1914 година, след 12-дневен съдебен процес срещу заговорниците, браунингът модел 1910, с фабричен номер 19074, бил предаден за съхранение на свещенинка-йезуит Антон Пантигам. Светият отец бил духовник от висок сан и прочел опелото при погребението. По-късно той пожелел да създаде музей в памет на Франц Фердинанд и Софи, като събрал за целта всичко необходимо. Не срещнал одобрение от властите, а и в хаоса на започналата световна война станало невъзможно да осъществи замисъла си.

През 1926 г. Антон Пантигам починал. Редките вещи, включително пистолета на Принчип, йезуитската община предложила на семейството на херцога, но то не ги приело. По-късно главният браунинг (всеки от съучастниците в покушението имал подобен) се изгубил. Другите предмети така и останали в австрийските йезуити, докато орденът не решил да ги предаде на Виенския военно-исторически музей за 90-годишнината от трагедията. "Нека по-добре за редките вещи се грижат експертите, а публиката да получи широк достъп до тях", - отбелязал главата на ордена отец Томас Нойлингер.

До наши дни от четирите пистолета, с които били въоръжени сръбските терористи, са се съхранили три. Томас Райхъл, научен сътрудник на Военно-историческия музей уточнява: "Задачата на нашия музей сега е да се установи точно, от кой от трите пистолета е стрелял Гаврило Принчип. С помощта на серийния номера на браунинга, който е записан в полицейския протокол, ние се опитваме да изясним това. Балистична експертиза ние не можем да проведем, защото куршумът не е бил изваден - той е заседнал в гръбначния стълб на Франц Фердинанд и е погребан заедно с него".

Интересен е въпросът защо пистолети браунинг, модели 1900 и 1910 са били избрани от организаторите на покушението? Защо в първото и второто десетилетие на XX-и век браунингът е станал професионално оръжие на терористите? Именно с браунинг на 1 септември 1911 г. в Киевския оперен театър двойният агент Дмитрий Богров от четири крачки е прострелял Петър Столипин: куршумът разкъсал черния му дроб. Също с браунинг на 30 август 1918 г. в московския завод Михелсон полусляпата есерка Фани Каплан тежко ранила Ленин, като стреляла почти в упор три-четири пъти.

Автоматичният пистолет на Джон Браунинг образец 1910 г. е бил доста своеобразен. Освен с малкият си откат се отличавал с компактност и малка ширина и с него терористът е можел незабелязано да се приближи до жертвата. С револвер с дебел барабан, или с пистолет парабелум или маузер би било доста по-трудно.

Изборът на оръжието се определяло и от тактиката. Терористът бил смъртник: етиката на организацията (в случая с Принчип - тайното общество "Млада Босна", финансирано от Сърбия) изисквала, след успешното покушение той да не се крие, а да остане на място. Браунингът няма външно петле и от него не е било възможно да се открие незабавно огън, (да кажем, по притичал полицай), като бързо се приведе в бойно положение. При терористичния акт е можело стрелецът предварително да зареди патрон в цевта и да носи пистолета на предпазител.

17-годишният син на пощальон Гаврило Принчип, болен от туберкулоза на белия дроб и костите бил повърхностно запознат с идеите на Бакунин, Кропоткин и руските революционери-народници. Той, както и неговите наставници от "Млада Босна", сляпо вярвал в идеята за "велика Сърбия". Една от първите на Балканите получила независимост, Сърбия искала да се разшири на запад за сметка на територията на Босна. Австро-Унгария, която била по-мощна от Сърбия и в икономически, и във военен план, не била съгласна да напусне Босна и така се стигнало до заговора за покушение срещу австрийският наместник в Босна. След неуспешният му опит, при залавянето му, да се самоубие с отрова, Принчип бил осъден на 20 години каторжен труд и умрял от туберкулоза в затвора на чешкия град Терезин през 1918 г., няколко месеца преди краха на австро-унгарската монархия.

Гаврило стрелял във високопоставените лица от метър и половина. Браунингът не го подвел: първият куршум, пробивайки вратата на автомобила, попаднал в херцогинята отстрани, по-точно - в стомашната артерия. Вторият преминал през яката на мундира на Франц Фердинанд, поразил сънната артерия и заседнал в гръбначния стълб. Софи умряла първа, пет минути преди съпруга си, който шептял: "Софи! Софи! Не си отивай! Заради нашите деца - остани". Както се оказало, херцогът е можело да оживее, ако не е била твърдата яка на мундира: докато се опитвали безуспешно да я разтворят, престолонаследникът починал от загуба на кръв.

Оказало се също, че терористичната група, разположила се на крайбрежната улица на реката Миляцкa в Сараево, не е имала навици за боравене с оръжие. Най-близкият към императорския кортеж килър стрелял с пистолет в херцога, но не улучил. Вторият - работникът-печатар Недялко Чабринович (също туберкулозник) - хвърлил към автомобила Graf & Stift Phaeton бомба, която, отскачайки, се взривила под колелата на друг автомобил, леко ранявайки двама офицери. Той бил пребит до смърт от притичали граждани. Още четири терориста, стоящи на позиция, били изблъскани встрани от следващата кортежа тълпа.

Гаврило Принчип в тези минути изчаквал херцога пред кафенето Moritz Schiller на кръстовището на крайбрежната и улица "Франц-Йосиф". Първоначално, чувайки гърмежите помислил, че атентатът е успял, но малко по-късно забелязал, че забързвайки хода си, кортежът преминал покрай него към кметството, където високите гости били посрещнати от големците на града. Принцип останал, влязал в кафенето и закусил. Престолонаследникът, след срещата си със сараевското ръководство, се приготвил за път, заповядвайки да се мине обратно по същия път - по крайбрежната, за да се заведат ранени в болницата. Бил предупреден: "Не може. Опасно е!" и било решено да се измени обратният маршрут.

Graf & Stift Phaeton стигнал до улица "Франц-Йосиф", а след това, незнайно защо, завил по нея надясно по стария маршрут. "Стой! Не натам! Карай направо!" - се развикали съпровождащите към шофьора. Той удалил спирачки, дал заден ход и спрял за маневрата буквално в краката на Гаврило Принчип...

Струва си, между другото, да отбележа и злощастната съдба на този автомобил. Graf & Stift Phaeton - това е първият автомобил австрийско производство. След трагедията в Сараево той станал собственост на генерал Питерек. Скоро след това генералът полудял и умрял. Следващият собственик на Graf & Stift Phaeton - губернаторът на Сърбия - попаднал в пътен инцидент и си загубил ръката. Но поне останал жив, защото съдбата на други е била къде-къде по-печална. "Омагьосаният" автомобил погубил швейцарски автомобилен състезател, който се врязал в стена. Излетял от колата и, както казват медиците, "получил травми, несъвместими със живота". Лимузината била дадена за ремонт. Собственикът на сервиза, след като я поправил, решил да повози на "царския" автомобил свои приятели. Рисковано изпреварване... и печален финал: механикът и всички пътници загинали. Всичко за 12 години след сараевското убийство Graf & Stift Phaeton попаднал в шест аварии и погубил 13 човека.

Смъртта на херцог Франц Фердинанд и съпругата му се оказала последната капка, която спомогнала за преливането на чашата и избухването на Първата световна война на 1 август 1914 г. Войната продължила повече от четири години, като в нея участвали 34 държави с общ брой на населението над 1 млрд. души. Мобилизирани били около 70 млн. души, от които около 10 млн. били убити и 20 млн. ранени. По това време за пръв път били използвани средства за масово поражение и бойни отровни вещества. Страните, развиващи тежка индустрия в началото на века, започнали да бълват огромно количество тежко и леко въоръжение. Водили са се голям брой битки по суша, във въздуха, по вода и дори под вода. Тогава били изпробвани и усъвършенствани много нови оръжия.

30.06.04