В края на Втората световна война, в съответствие с репарационните съглашения, завода "Маузер" от град Оберндорф е бил демонтиран от френските окупационни войски и извозен във Франция. Значителна част от заводите била взривена и унищожена. Въпреки това през декември 1949 г. отново в Оберндорф (Oberndorf), провинция Некар (Neckar), намиращ се на приблизително един час път южно от Щутгарт, е била основана новата фирма "HECKLER & KOCH GmbH" от Едмунд Хеклер (Edmund Heckler), Теодор Кох (Theodor Koch) и Алекс Заидел (Аlex Seidel), инженери натрупали опит във фирмата "Маузер".

Първоначално фирмата се е занимавала с инструменти и оборудване, изисквано от следвоенната обстановка, като части за велосипеди и шевни машини. По-късно, през 1950-те години, отново се завърнали към ръчното оръжие, като първата им оръжейна продукция се основавала на маузеровите пистолетни конструкции. Няколко години по-късно германската армия се обърнала към фирмата със молба за преработка на пушката CETME, създадена на основата на пушка "маузер" предвоенна конструкция от група немски конструктори, работещи в Мадрид за испанската фирма СЕТМЕ.

Oще през 1956 г. "Хеклер и Кох" произвели първите пушки, кал. 7,62х51 мм НАТО, докато в Испания серийното производство започнало едва 1958 г. През 1959 г. тази автоматична щурмова пушка (по нашенски "автомат") била приета на въоръжение в Бундесвера под обозначението G3 (Gewehr 3). На основата на G3 "Хеклер и Кох" разработили едно от най-обширните семейства стрелково оръжие, разгърнато понастоящем в четири калибъра: 9-мм и 10-мм картечни пистолети, 5,56-мм и 7,62-мм карабини, автомати и леки картечници. Към 1990 г. G3 и модификациите й са били на въоръжение в армиите на 50 страни - от Европа до Иран и Южна Америка.

Започвайки с G3, "Хеклер и Кох" е станала основен производител не само за германската армия, полиция и спецчасти на пушки, картечници, картечни пистолети, гранатомети и други подобни. Въпреки това, очаквания контракт по правителствена поръчка през 1990 г. на революционната за своето време щурмова пушка G11, стреляща с безгилзови патрони (явно несъвпадаща със НАТО-вската концепция за развитие на стрелковото оръжие), не бил сключен и скоро фирмата се сблъскала със сериозни финансови трудности, заради някои недобре направени производствено-икономически разчети по този и някои други модели. През декември 1990 г. последвало заявление, че фирмата ще бъде продадена на френския държавен консорциум ЖИАТ, но съответното съглашение било провалено и през януари 1991 г. фирмата "Хеклер и Кох" е била купена от BAE Systems.

В края на 2002 г. е продадена на частна инвестиционна група Heckler & Koch Beteiligungs GmbH със седалище в Оберндорф, като техническото ръководство на фирмата не е променено. Тя има 700 служители, повечето в Германия, а така също и в САЩ, Швейцария и Обединеното кралство.

След участие в конкурсите за снабдяване с нови стандартни оръжия на Германската армия още веднъж два от моделите представени от "Хеклер и Кох" са преминали тежките изпитания и са били избрани. Пистолетът P8 и автоматът G36 са последните приети на въоръжение в Бундесвера оръжие със щампата "made in Oberndorf".