През 1981 г. Heckler&Koch представя една своя напълно нова пистолетна концепция - PSP (Polizei Selbstladepistole - полицейски самозаряден пистолет), тъй като е разработена по поръчка и основно за нуждите на полицията, но наскоро след това той става известен като Р7.

Опитът от производството на VP-70 показал, че оръжие с патрон 9 мм Парабелум със свободен затвор не се приема с доверие от потребителите, затова Heckler&Koch се връщат към полусвободния затвор, за който фирмата разработва съвършено нов способ и автоматиката на P7 действа на принципа на полусвободния затвор с газово забавяне на отката му. При изстрела част от барутните газове преминават през малко отворче в стената на цевта отдолу пред патронника в цилиндър, разположен под цевта. Едно бутало, закрепено за предната част на затвора, влиза в споменатия цилиндър отпред - назад. Така, когато затворът започва да се движи назад (буталото също се придвижва назад), той се забавя от налягането на барутните газове в цилиндъра върху буталото (създава се т.н. "буферен ефект"), при което частично се поглъща енергията на отката. При по-нататъшното движение на затвора назад, буталото изтиква барутните газове от цилиндъра обратно в цевта (куршума вече я е напуснал), откъдето те изтичат през дулото и затворния блок се придвижва до крайно задно положение, извличайки изстреляната гилза.

Преимуществото на тази система се състои в наличието на неподвижна цев при отсъствие на система за заключване на затвора към цевта, а също и в пряката връзка между налягането на газовете в цевта и цилиндъра и момента на освобождаването им. Откатната сила е незначителна, което осигурява висока устойчивост на оръжието при бърза стрелба. Затворните системи с газово налягане са много сполучливо решение, имащо освен високата си цена, заради прецизната си изработка, само един недостатък - могат да се използват само за стрелба с облечени куршуми. Остатъците от оловните куршуми запушват малкия газов отвор, който играе изключително важна роля.

Пистолетът се зарежда по обичайния способ - с издърпване на затвора. Когато се обхване ръкохватката на оръжието, пръстите на ръката притискат предната й стена, която е подвижна и представлява пружиниращ клавиш с леки издатини против изплъзване на пръстите. При това притискане се взвежда ударника, който остава взведен докато се отпусне ръкохватката. По този начин, при случайно падане на пистолета изстрел е невъзможен и се избягва нуждата от предпазител и е икономисано място в конструкцията, традиционно заемано от частите на ударно-спусков механизъм с двойно действие. Клавиша на ръкохватката изключва затворната задръжка, след като се постави зареден пълнител. Клавиша и мотовилката на ударника се привеждат в работно положение с една Г-образна пружина. Тъй-като по пистолета липсват лостчета за освобождаване от затворна задръжка, предпазител и т.н., той е с гладка външна повърхност, което го прави еднакво удобен за ползване с двете ръце и лесен за изваждане от дрехи, кобури, чанти и др.

Независимо от това, че ръкохватката има ъгъл на наклон 110 градуса спрямо оста на цевта, пълнителят се поставя почти вертикално, което позволява подаването на всякакъв вид патрони без задръжка. Това е особено важно за нестандартната форма на патроните, използвани при полицейска работа. Пистолетът е с новаторска за времето си полигонално (многоъгълно) набраздена цев.

Да се извлече и замени ударника с бойната пружина може без да се разглобява пистолета - при незареден пистолет се взвежда ударника с клавиша за взвеждане, завърта се с острие на нож или специална отвертка фиксатора на ударника (в тилната част на затвора) на 90 градуса и се извлича ударника с пружината.

На мерните прибори са нанесени бели точки за стрелба при лоша видимост. Предвидено е поставяне на луминесцентни точки от системата "Беталайт".

Пистолетът се произвежда в две модификации: P7 M8 (пълнител с 8 патрона) и P7 M13 (13 патрона), които незначително се различават по размери. Моделът Р7 М8 се е изпитвал от германските военни, но не е бил приет на въоръжение. Heckler&Koch представя, заедно с осем други оръжейни фирми, моделът P7 M13 в началото на 1980-те години за изпитания от Американската армия за избор на пистолет, който да замени Colt 1911 А1. Пистолетът P7 M13 отпада по технически причини и по-късно Beretta M92-SB-F бива приет на въоръжение.

Разглобяване:
1. Извлича се пълнителят, проверява се за отсъствие на патрон в патронника и се спуска ударника, като се натисне бутона в задната лява част на рамата.
2. Сваля се затворът с буталото напред от рамата.
3. Сваля се от цевта възвратната пружина.

От тази серия пистолети се произвежда и още един спортен модел, снабден с принадлежности за смяна на калибъра, обозначен P7 K3. Той се различава от останалите два модела по принципа на работа на автоматиката и по вида на използваните боеприпаси. P-7 К3 работи на принципа на използването на отката на свободния затвор при неподвижна цев. Премахнато е газовото бутало, но е съхранен клавиша в ръкохватката за взвеждане на петлето. Предназначен е за патрони .380 ACP (9 mm Kurz), .32 (7,65 mm Browning), .25 ACP (6,35 mm) или .22 LR.

P7 M45 е моделът, разработен през 1987 г. на базата на P7 M8, но с калибър .45 ACP, предназначен за експорт в САЩ. Заради твърде мощния си патрон, газовия цилиндър, осигуряващ забавянето на отката на затвора бил заменен с хидравличен маслен амортисьор. Такава система, аналогична на артилерийските противооткатни устройства, действала доста ефективно и поглъщала значителна част от енергията на отката, но сложната й система от клапани (за да осигури забавяне на движението на затвора назад, но и бързото му връщане напред) оскъпило изработката и довело до преждевременно прекратяване на проекта.

По напълно достоверни слухове H&K ще приключи производството на P7 през 2005 г., за да бъде заменен с P2000.