През годините 1913-1916 полският конструктор Витолд Хилевски (Witold Chylewski), живеещ и работещ във Виена, разработил неголям автоматичен пистолет с приспособление за отвеждане на затвора назад с помощта на ръката, държаща оръжието. След като неголямо количество (около 1000 бройки) от тези пистолети са били произведени в Швейцария от фирмата SIG, фирмата на Бергман придобила собственост върху патента му и организирала производство на пистолета под собствена фабрична марка, но скоро след това станала собственост на "Лигнозе", в резултат на което пистолетът повече е известен като "Лигнозе Айнханд".

Едновременно, явно за да се застрахова, в случай че "едноръкият" модел, конструкция на Хилевски, няма успех, Бергман е започнал производството на обикновен джобен пистолет "ташен-пистоле", разработен на базата на дамския Браунинг модел 1906 г. (Browning Baby), със свободен затвор и скрито петле, наречен по-късно Лигнозе Модел 2 (на снимката най-горе). Цевта е неподвижна и се закрепва с помощта на три издатъка - напречни ребра, разположени под патронника. Издатъците влизат в съответни отвори (напречни канали със същия профил), изработени в рамата. Разглобяването на цевта се извършва чрез завъртането й на 180°, при което издатъците се завъртат нагоре, излизат от отворите, в които са лежали и освобождават цевта.

Произвеждан е в два варианта, различаващи се по вместимостта на пълнителя. Модел 2 е с пълнител за 6 патрона, а Модел 3 - с пълнител за 9 патрона 6,35 мм Браунинг.

Пистолетът е снабден със скрито ударно чукче и лостче-предпазител за блокиране на ударно-спускателния механизъм, което е разположено в задната лява страна на рамата. Когато чукчето се намира в взведено положение, от задната страна на рамата, над ръкохватката се подава къса индикаторна ос, която лесно се забелязва визуално или опипом в джоба.

От лявата страна на затворния блок е маркиран надписът "AKT-GES. LIGNOSE, BERLIN / ABTEILUNG SUHL - CAL 6,35 D.R.P(a)". (Акционерно Дружество Лигнозе, Берлин / отделение Зул). Върху пластмасовите чирени на ръкохватката наклонено е изписано релефното лого на фирмата.

Споменатият Модел 2А "Айнханд" не се различава съществено от Модел 2, с изключение на това, че е предназначен за боравене с една ръка, благодарение на споменатото приспособление на Хилевски. То представлява подвижно тяло, разположено отпред под рамата, в долната част на което има полудъга във формата на спусък. Горната част на подвижното тяло влиза в изрязан участък на затворния блок и се плъзга назад по надлъжни канали в рамата над спусъка. Спусковата скоба на пистолета няма предна част и нейната отворена предна страна се закрива от полудъгата на подвижното тяло. При стискането му с показалеца на ръката, държаща оръжието, подвижното тяло се придвижва по каналите назад и изтласква затворния блок в крайно задно положение. Под въздействие на възвратната пружина, при освобождаването на подвижното тяло, то заедно с блока, се връщат в изходно положение и се вкарва патрон в патронника. Така презареждането на оръжието може да се извърши само с една ръка.

Пружиниращ щифт-ключалка отпред под рамата задържа подвижното тяло и за да бъде то освободено е необходимо щифта да се притисне, докато тялото и затворът са преместени назад.

Пистолети Лигнозе са били произвеждани и с удължена цев, с резба за поставяне на заглушител.

Опростената конструкция на оръжието и устойчивостта му на замърсяване позволява продължително скрито носене, мигновено привеждане в състояние "за бой" и внезапно поражение на цели на дистанция "от упор". Пистолетът е бил доста популярен сред женския оперативен състав на спец-службите в различни страни, благодарение на малките си габарити и незначително тегло, позволяващи да се носи в най-неочаквани за противника места - в чантичка, в ръкава и даже под прическата.

Пистолетът Лигнозе в качеството си на "последна надежда" бил носен и от мъже. През Втората световна война руските контра-разузнавачи от СМЕРШ ги носели даже по два - един в ботуша и един зад яката - за подсигуряване при вражеска команда "Ръцете на тила!".

Мерни прибори не са предвидени и прицелването, ако е необходимо, се извършва по горната или страничната повърхност на затвора.

Пистолетите Лигнозе, предназначени за скрито носене, били никелирани за избягване появата на миризма на оръжейна ръжда, възникваща от постоянното съприкосновение на метала с тялото. Тази миризма е доста специфична и би могла да демаскира наличието на оръжие в оперативния работник, особено при жените.

Докато Модел 2А се изработвал с къса (за два пръста) ръкохватка, Модел 3А имал ръкохватка с нормална дължина (за четири пръста) и пълнител за 9 патрона, за джобно - кобурно носене. За моделите 2А се произвеждал и допълнителен пълнител за 9 патрона, оформен като продължение на ръкохватката.

Струва си да отбележа, че при стрелба със съветските патрони с калибър 6,35 мм за пистолета ТК (Тульский Коровина), които имат барутен заряд с 20% по-силен от щатния боеприпас, пробивната сила на пистолета видимо нараства и до 20 метра куршумът пробива пакет чамови дъски с дебелина 60 мм.