Успехът на "колтовете" и "браунингите" произведени от белгийската фирма "Фабрик Насионал", както и на други неголеми самозарядни модели търсени от гражданския пазар като оръжия за самозащита, подтикнала фирма Маузер към разработването и патентоването през 1907 г. на серия от пистолети със свободен затвор и пълнител в ръкохватката. Базов модел за тях станал варианта от 1909 г. с калибър 9 мм Parabellum, с неподвижна цев, открит затвор-кожух и УСМ ударников тип. Лесно отделяемата цев имала два съосни на цевта канала в уши, разположени в задната и дулната част. Така чрез стебло, преминаващо през ушите и отвори в рамата се задържала цевта. Пистолетът мод. 1909 бил създаден за патрон с облекчен куршум и по-слаб заряд, отколкото при обикновения 9-мм патрон Parabellum, но така и не стигнал до свободна продажба. Очевидно, даже и с непълен заряд този патрон се оказал прекалено мощен за пистолета.

По-нататъшната разработка на модела 1909 довела фирмата до идеята да използва компенсатор на отката и да създаде система за забавяне отварянето на затвора. Появилия се в резултат модел 1912 бил със скрит ударник, открита цев и регулируеми мерни прибори и бил предложен за изпитания в руската и бразилската армии. Патрона за това оръжие представлявал вариант на боеприпаса 9 мм "маузер-експорт" с куршум с обтекаема форма. Модифицирания вариант на този пистолет с название М-1912/14 бил приспособен за използване със прикачен кобур-приклад. Въпреки, че била получена заявка за неголямо количество от Бразилия, началото на Първата световна война сложила края на производството му. Общо били произведени не повече от 200 бр.

След анализ на причините за неуспеха на модела от 1909 г., притежаващ твърде голям калибър, фирмата Маузер достигнала до заключение, че по-големи шансове за успех би имало едно не-толкова мощно оръжие. През 1910 г. се появил вариант М-1909 за патрон 6,35 мм Ауто "Браунинг". Той действително се харесал повече - през 1910 - 1913 г. на оръжейния пазар били продадени около 60 хиляди такива пистолети.

Над проекта за Mauser обр.1910 г. е работил конструктора Йозеф Никл (Josef Nickl), който е го довел до серийно производство през 1910 г., като изменил байонетното съединение на стеблото, задържащо цевта към рамата. Въпреки, че е предназначен за самоотбрана, пистолетът е бил на въоръжение в полицията.

Автоматиката на Mauser обр. 1910 г. работи по схемата на свободния затвор. УСМ е с единично действие, с цилиндричен скрит ударник, задействан от спирална пружина. Пружиненият предпазител е бутонен, разположен отляво в горната част на ръкохватката. Над него е лостчето на затворната задръжка. Заключалката на пълнителя е отдолу на ръкохватката. При поставяне на нов пълнител затворният блок самостоятелно се връща в изходно положение. Мерните прибори са нерегулируеми, открити. Чирените са изработени от пластмаса.

Производството на 6,35-мм модел 1910 продължило до началото на Втората световна война, като е осъвременяван, в съответствие с усъвършенстванията на следващите модели.

7,65-мм Mauser-pistole 1914 е заякчена модификация на М-1910, произвеждана от 1914 г. с подобрено закрепване на цевта и изменение на механизма на затворната задръжка. Голяма поръчка на 7,65 мм била поставена от германските въоръжени сили през 1915 г. и през 1916 - 1918 г. фирма Маузер доставила на армията около 100 000 бр. На дясната страна на рамата е било отчетливо изписано "Mauser - 7,65", за да се отличава от външно почти еднаквите модели с калибър 6,35 мм.

Mauser 1910/34 е произвеждана от 1934 до 1939 г. модификация, на която е бил придаден по-съвременен вид, като отново е било усъвършенствано закрепването на цевта (пружинената заключалка е била заменена с по-проста и по-евтина от извита плоска стомана) и е била изменена формата на дървената ръкохватка.

От 1936 г. Mauser 1910/34 с калибър .32 АСР е бил на въоръжение на полицията в Германия.