В средата на 1920-те и около 1930 г., в периода на "версайските ограничения", конкуренцията на традиционните маузеровски пазари - Далечния изток и Южна Америка - рязко се изострило за сметка на появата на многочислени испански копия на C-96, както и на пистолетите Astra модел 901-904, използвани от тайната полиция и Националната гвардия на Испания, Royal и Аzul. Конструкцията на някои от тях позволявала водене на автоматична стрелба, и фирма "Маузер" била принудена да предприеме бързи мерки, за да не изостане от новопоявилите се съперници, още повече, че с идването на власт в Германия на Хитлер, разработването на армейско оръжие се засилило.

Моделът 711 фактически представлявал пистолет C-96 тип 1930 г. с гнездо, в което могат да се слагат пълнители за 10, 20 или даже 40 патрона. Но все още не бил конкурентноспособен, защото не бил пригоден за автоматична стрелба, което било допълнено през 1931 г. в модела 712. Отстрани на корпуса той притежавал разработен от Йозеф Никл правоъгълен превключвател за вида на стрелбата - нагоре, в позиция "N" за нормална, единична стрелба и назад "R", за стрелба на редове с темп около 850 - 900 изстр/мин. Струва си да отбележа, че при леката цев и мощния патрон използването на автоматичен огън с този висок темп се ограничавало до кратки редове и изисквало използване на присъединен кобур-приклад за осигуряване на що-годе приемлива точност. Пистолетите, стрелящи с комбиниран огън често били наричани "шнелфоер пистоле" (от "Schnellfeuer" - бърз огън). Системата на Никл скоро била заменена с подобрена конструкция на Карл Вестингер, и макар че външния вид се запазил, механизмът за непрекъсната стрелба бил опростен, а превключвателят вече имал секторна форма, със закръглени ръбове.

Моделът 712 се продавал добре и можел успешно за конкурира испанските имитации на "маузер". Към 70 000 пистолета били продадени в Китай, а през 1933 г. голяма партида пистолети, с превключватели на Никл, попаднали и в югославската армия. В самия Китай се произвеждали (освен копия на С-96 за различни патрони, включително .45ACP) по-късно на основата на схемата на Маузер М-712, пистолети Тип 80 със сменяеми пълнители, за патрони 7,62x25 ТТ. Но по време на появяването на Тип 80, към системата на Маузер имало по-скоро исторически, отколкото практически интерес. Преди Втората световна война известно количество пистолети модел 712 постъпили на въоръжение във Вермахта и войските СС под названието "Райхенфойерпистоле Маузер, кал. 7,63 мм", благодарение на което производството им продължило до 1945 г.