През 1895 година, в руската армия се приема модерният за своето време револвер “Наган” образец 1895 г. Той носи името на фамилия оръжейници от белгийският град Лиеж - до 1900 г. това са Леон и Емил, а след това Шарл и Морис. Фирмата им съществува до 1928 г. и произвежда оръжия и автомобили. Може да се припомни, че Емил Наган в сътрудничество със Сергей Мосин внася свой дял в конструкцията на пушката “Мосин-Наган” обр. 1891 г., известна още като "трилинейка".

Към историята на конструирането на нагана би трябвало да присъединим и известният белгийски оръжейник Анри Пипер, известен у нас с револверът си, приет на въоръжение в българската армия в ограничено количество. Като използва някои дотогавашни идеи, Пипер изработва няколко подобрения в револверите си, едното от които е подвижността на барабана с цел по-добра обтурация. Братя Наган купуват тези идеи и ги патентоват във Франция през 1892 г. и в Англия през 1894 година.

За да завърша кратките бележки по конструирането, би трябвало да спомена, че наганът е представител на едно цяло семейство револвери разпространени във френската и швейцарската армия.

Рамата на револвера е цяла, а зареждането и изхвърлянето поединично. Задната част на корпуса е съставена от две надлъжно прилепващи се части, което е оригинален отличителен белег за споменатото семейство револвери.

Движението на барабана напред е едно съзнателно замислено конструктивно решение с цел да не се допусне прорив на барутните газове между изхода на камерата на барабана и началото на цевта. За да се постигне замисълът, се използват три основни въведения:

• Придвижването на барабана напред е под въздействието на механизъм, задвижван от ударно-спусковият механизъм.

• Цевта, навита в корпуса се подава навътре с около 3 мм, с конусно скосен ръб. В предната част на барабана са издълбани гнезда в патронниците за прилепване към тази част на цевта.

• След изстрел барабанът се връща назад под въздействието на спирална пружина, разположена между оста му и метална втулка.

През 1910 г. е направен опит за усъвършенстване на нагана, който не достига повече от етапа на техническо решение - барабан подобен на този на френският револвер образец 1892 г. Издаден е и патент за този т.нар. “Специален образец” от 16 юни 1913 г. Произведена е и малка серия, но започва Първата световна война, новостите слизат от работните маси, за да отстъпят място на масовото производство на известните образци.

От “Наган” обр. 1895 г. са се произвеждали две модификации - за войници и офицери. Между тях има само една разлика - револверът, предназначен за войници е с просто действие (сингъл екшън). Трябва да се опъне петлето с ръка и след това да се натисне спусъкът. Офицерският наган е с двойно действие. С него може да се стреля и чрез натискане на спусъка, при което се взвежда и спуска ударникът.

В годината на приемане на нагана руската армия е в процес на превъоръжаване с трилинейни винтовки обр.1891 г. Затова първото количество от 20 000 броя револвери е произведено в Белгия до 1898 г. От същата година започва производството в Императорският тулски оръжеен завод, като за 5 години (1898-1902) са произведени 180 000 броя. През 1903 г. са произведени 5 000 екземпляра, а през 1904 г. - 3 392. По време на руско-японската война количеството значително нараства: през 1905 г. - 64 830, 1906 г. - 62 917 броя. През периода 1908-1910 са произведени 38 133 броя офицерски и 5 200 войнишки.

Според руският мобилизационен план от 1910 и допълнен през 1912 г., се предвиждат 436 210 револвера в армията. На 20 юли 1914 г. те са 424 434. Цената им е средно 27 рубли. За да се покрият загубите на руската армия, на 18 септември 1914 г. е заповядано да се произвеждат по 25 000 броя на месец. През 1915 производството достига 131 842. Освен в Белгия и Русия наганът е произвеждан и в Полша.

Автор на текста към страницата: Симеон Цветков