Пистолетът Parabellum е създаден от Георг Люгер (Georg Luger), който е опитал да превърне пистолета на Хуго Борхард (Hugo Borchardt) в по-ефективно и мощно оръжие. На 9 септември 1893 г. Борхард запатентовал своя самозаряден пистолет и същата година са произведени първата серия пистолети C-93 от берлинската оръжейна фабрика на Людвиг Льове (Lüdwig Löewe). Пистолетът имал изваждащ се пълнител, поместван в ръкохватката и е била използвана оригинална идея за заключване на затвора към цевта, с помощта на лостова система тип "колянна става" или както конструкторът я наричал "жабешка става".

Георг Люгер (1849-1923) е роден в Австрия и е работил при Фердинант фон Манлихер и по-късно заедно с Борхард при Льове и в новосъздадената Deutche Waffen und Munitionsfabriken (DWM). Създаденият от него пистолет често се нарича "люгер", макар че строго погледнато така може да се нарича само оръжието, продавано от ню-йоркската фирма А.Ф. Щегер & Co. (Abercrombie & Fitch and Stoeger - A.F.Stoeger Inc.) и снабдено със съответната маркировка, защото именно Щегер, който се е отличавал със завиден търговски нюх пръв е зарегистрирал името "люгер" като запазена търговска марка. Названието "Parabellum", взето от втората част от латинската поговорка "Si vis pacem, para bellum" ("Ако искаш мир - готви се за война"), произлиза от телеграфния адрес на фирмата DWM в Берлин. Оръжието, по-рано известно като "борхард-люгер" придобива името "Parabellum" през 1901 г.

Принципната новост, внесена от Люгер в конструкцията на "борхарда" е била замяната на капризната спирална възвратна пружина поместена в цевната кутия, с пластинчата S-образна пружина, разположена в задната част на ръкохватката, като се е закрепяла за шарнирно-лостовия затвор с коленчат съединителен лост, но опорната точка за смяна положението на лостовете не била в края на системата, а в мястото на тяхното шарнирно свързване, което позволило да се намали размера на пистолета по дължина. Променен бил ъгълът на ръкохватката (около 110°) и бил поставен предпазител. Пистолетът можел да се разглобява и сглобява без каквито и да е инструменти.

Опитният образец на пистолета "Борхард-Люгер" бил демонстриран в Швейцария през 1898 г. и бил разчетен за модифициран патрон 7,65 mm "борхард". Представителите на швейцарската армия се заинтересували от конструкцията, но изразили желание пистолетът да е по-мощен. За целта Люгер леко скъсил гилзата и създал патрон, известен от 1901 г. под названието 7,65 mm Parabellum.

На този модел 1900 г. (на снимката най-горе) е бил поставян дублиращ "мускулен предпазител", разположен на задната част на ръкохватката. Цевта е с дължина 122 mm, която в по-късните модели е била скъсявана или удължавана. Част от производството на този модел в DWM е било предназначено за Швейцария, маркирана на патронника с швейцарски кръст на фона на звезда с лъчи. Друга част, маркирани със герб с орел са били произвеждани за големия оръжеен пазар в САЩ.

През 1902 г. отново за нуждите на САЩ фабриката DWM е произвела партида пистолети с калибър 7,65 mm, носещи обозначението модел 1902 г. По него време Парабелумът вече нееднократно бил изпитван от армиите на различни държави и все по-често бил критикуван, че 7,65-mm му патрон не притежавал достатъчна възпираща сила. Георг Люгер и конструкторския отдел на DWM, занимаващ се с боеприпасите, отговорили на това като разширили дулната част на гилзата на бутилкообразния патрон 7,65 mm за 9-mm куршум с плосък връх, създавайки по този начин най-широко разпространения понастоящем патрон 9x19 Parabellum/Luger, щатен за НАТО. Тъй като нито дължината, нито диаметъра на гилзата не се изменили, не е било необходимо да преработват затвора на пистолета и пълнителя, а съществуващите пистолети е можело лесно да се пригодят за новия калибър, като на мястото на старата цев се завие нова, за 9-mm патрон - по-дебела и по-къса, от което пистолетът започнал да изглежда по-масивен.

Изменено било и количеството на нарезите от 4 на 6, а дължината на рамата и цевната кутия били изравнени. Парабелумите по това време били все още наполовина експериментални, затова в наши дни могат да се срещнат всевъзможни хибриди с 7,65 или 9-mm цеви, удължената или скъсена рама, даже и с патентования по-късно през 1904 г. затвор.

В същата година се появил и един странен модел на пистолета, наричан карабина. Той имал отделящ се дървен карабинен приклад и дървена ложа. Този модел бил снабден с близо три пъти по-дълга цев - 300 mm. Мерните му прибори били разграфени за стрелба до 300 m. Пистолетът-карабина ползвал 7,65 mm патрони Parabellum, но се произвеждали образци и за 9-mm и .45 калибър патрони (виж в Галерията). Посочените боеприпаси имали увеличени заряди. За да се различават от останалите, куршумите били оцветявани в черен цвят.

Първата значителна покупка на Парабелуми за германските въоръжени сили е, когато Имперският флот приема на въоръжение "9-мм зелбстладепистоле 1904", известен сега като модел 1904 г., "неви люгер" или "марин-модел" ("флотски модел"). Произвеждан бил във фабриката DWM. Цевта му била сравнително дълга - 152 mm (6 инча). Такива флотски модели били произвеждани и през 1906 и 1908 г.

Нарезите в канала на цевта са били четири, а цевта се е крепяла на дълга рама. В този модел са били внесени усъвършенствания, които впоследствие са станали стандартни за всички Парабелуми. Обичайният пружинен изхвъргач е бил заместен с по-сигурен с нова конструкция - с вертикален зъб. На задната му част, отстрани било изписано "GELADEN" ("заредено"), което се виждало, когато патронът в патронника повдигал изхвъргача. А думата "GESICHERT" ("безопасно') гравирана на задната част на рамата под лостчето на предпазителя, била видима, когато пистолетът е бил поставен на предпазител и лостчето е в горно положение.

Жлеб в задната долна част на ръкохватката служил за присъединяване на дървен приклад. Мерните прибори били регулируеми.

Първата сериозна преработка на Парабелума е била извършена през 1905 - 1906 г., когато по поръчка на Франция, Бразилия, България и Швейцария бил произвеждан Модел 1900/06. Пластинчатата пружина в ръкохватката е била заменена с вита цилиндрична. Горната част на затвора се изготвяла вече полукръгла, захватите на шарнирите били с плоска, ромбоидно набраздена повърхност, отпаднала излишната противоотскокова скоба. Изменена била конструкцията на предпазителя и вече не било проблем, ако при вкарване на пистолета в кобура предпазителят случайно се завъртвал назад. Пистолетът оставал в безопасно положение и не позволявал изстрел. Съответно бил преместен и надписа "GESICHERT".

Парабелумите от т.нар. "нов модел", а до началото на Първата световна война се отдавало предпочитание на това наименование, а не "модел 1906 г." се изработвали в две модификации: за патрони 7,65 mm и 9 mm.

През 1907 г. за изпитание в Американската армия са били произведени около 15 бр. едрокалибрени пистолети от новия модел. Двата пистолета калибър .45ACP, представени за тези изпитания са се представили твърде добре и през октомври 1907 г. били поръчани още 200 пистолета за по-широко изпробване. През април 1908 г. обаче, DWM се отказали от поръчката. Най-вероятно по това време се е разгръщала работата по "пистоле 1908" и специалистите от DWM не са имали нито време, нито възможност да работят по тази малка серия с нестандартен за Европа калибър. Освен това, било очевидно, че армейски пистолет в САЩ ще стане Колт и изпитанията са били формални.