Приемането на въоръжение в Германската армия на модела от 1908 г. принудило DWM да се откаже от названието Parabellum. Новото оръжие започнало официално да се нарича "9 mm зелбстладепистоле 1908" или съкратено "пистоле 1908", а в последствие, на армейски жаргон, просто "P-08". Първоначално бил приет на въоръжение в картечните роти като индивидуално оръжие, а по-късно във флота и в цялата Германска армия.

Този пистолет представлявал модифициран "новия модел", с калибър 9 mm и с дължина на цевта 102 mm. Образци с калибър 7,65 mm също са били произвеждани, предназначени за гражданския пазар и за полицията. Премахнат бил "мускулния предпазител" на ръкохватката и на първо време не се изработвал и жлеба за присъединяване на приклад.

През ноември 1908 г. концерна DWM получава поръчка за 15000 пистолета, която е трябвало да изпълни до 1911 г., след което производството е трябвало да се премести в държавния оръжеен завод в Ерфурт. Въпреки това, във връзка с продължаващото превъоръжаване и укрепване на германските въоръжени сили, към DWM са продължавали да постъпват заявки и производството почти не се прекратило от 1909 до 1919 г., макар че в Ерфурт също е започнало производство през 1911 г.

До 1918 г. P-08 е претърпял три незначителни усъвършенствания: през 1913 г. на пистолета е била поставена затворна задръжка за фиксиране на затвора в открито положение; по същото време на ръкохватката отново се появил жлеба за приклад и през 1916 г. се появила модифицирана мотовилка, позволяващо взвеждането на петлето, даже при включен предпазител.

Втори пистолет Parabellum, приет на въоръжение в Германската армия, станал "артилерийския модел", официално наименован "ди ланге пистоле 1908" или LP-08. Той е бил разработен през 1911 - 1912 г. за личния състав на артилерийските войски, по-рано въоръжени с карабини и револвери.

Този модел представлявал стандартен P-08, с по-дълга цев 200 mm и секторен мерник, регулируем за стрелба до 800 m., разположен в задната част на цевта пред патронника. Плосък приклад с дълга дървена планка се прикрепял на жлеб в ръкохватката. Използвани били два различни пълнителя - обикновен (8 патрона) и барабанен (32 патрона). Струва си да се отбележи, че заради постоянните заклинвания в барабанните пълнители, използваните дотогава патрони 9 mm Para с плосък (пресечен) връх били заменени с патрони с закръглен връх, които се използват и до сега.

Производството на LP-08 от самото начало е било съсредоточено в Ерфурт, но през Първата световна война голямо количество са били произведени и в DWM.

След поражението си в Първата световна война, Германия попаднала под редица ограничения, наложени от Версайския договор, едно от които била забраната за производство на пистолети с калибър над 8 mm и дължина на цевта над 100 mm (3,94 дюйма). Производството било съобразено с това и 9 mm оръжие се произвеждало само в малки серии, предназначени за нуждите на следвоенната немска армия и за износ за неутрална Швейцария. С идването на власт на нацистите през 1933 г., клаузите на Версайския договор останали само на книга. През 1934 г. фирмата Mauser възобновила производството на 9 mm пистолети P-08 и до края на Втората световна война произвела огромни количества от тях. През 1940 г. по-съвършеният пистолет Walther P.38 бива приет на въоръжение в Германската армия, като заменя P-08 и с течение на времето го измества, но понеже отначало бил приет предимно в офицерския състав, наричали P.38 офицерски модел, а Parabellum - модел за редовия състав.

Понастоящем в Германия и САЩ се произвеждат копия на Люгер - Parabellum, основно за колекционерски нужди, но много по-интересни за ценителите (и с баснословни цени) са оригиналните довоенни екземпляри, особено от малките серии.

Високите бойни качества, надеждност и здравина на конструкцията, лесното разглобяване, оригиналният дизайн и конструкция, недопускаща замърсяване и удобното положение в ръката са осигурили на пистолета огромна популярност. Добрата балансировка, наклонената като на спортен пистолет ръкохватка, ниската цев и разположението на центъра на тежестта в мястото на държане, както и дългата прицелна линия са качества повишаващи точността и групираността на стрелбата му. Към отрицателните качества, които са довели и до замяната му, са: големите размери и тегло, затрудняващи носенето му; значителните усилия, които се изискват за взвеждане на затвора; липсата на самовзвод, затрудняваща бързото му използване при нужда (носенето му в постоянно взведено положение пък, снижава безопасността и води до отслабване на бойната пружина и оттам се завишава вероятността от засечки); малката спускова скоба не позволява стрелба с ръкавици; късия ход на спусъка, явяващ се като предпоставка за преждевременен изстрел; чувствителност към замърсяване и накрая най-важното - по-сложната (и по-скъпа за производство) конструкция.

По данни на някои изследователи на придобитото оръжие от Царство България, първата доставка на пистолети "Парабел" включвала 100 бр. модел 1900 с калибър 7,65 mm. и дължина на цевта 121 mm. Следващата поръчка е била изпълнена в периода 1906 - 1907 г. и тя включвала 1250 - 1500 пистолета модел 1906 г. също с кал. 7,65 mm и дължина на цевите 121 mm. Първите 9-mm образци са получени през 1908 г. Доставката била от 10000 бр. от модел 1906, с патрони 9 mm Parabellum и дължина на цевта 102 mm. През 1939 г. са доставени още 300 бр. от модел 1908, също 9-милиметрови и с дължина на цевта 102 mm. Освен в армията, пистолетът Parabellum намира още от началото на миналия век добър прием и в българските полицейски управления. Както и в армията, са закупувани на етапи освен 7,65 и 9-mm модели и по-късно образци от артилерийския модел. В началото на 1942 г. наличността на тези пистолети в полицията е била около 4000 бр.