Опитният самозаряден армейски пистолет ГШ-18 в комплекс със специалната версия на патрона 9 mm Luger (9x19 Para) e разработeн в Тулското конструкторско бюро по приборостроене (КБП) от академиците, професори Василий П. Грязев и Аркадий Г. Шипунов, създали преди това много образци авиационни автоматични оръдия и стрелково оръжие. В името на пистолета "ГШ" са инициалите на авторите, а "18" е зарядността на пълнителя. Разработката е била започната през 1996 г. на основата на подробен анализ на съвременни световни и руски тенденции в развитието на този вид оръжие и условията за използването им. По това време вече е бил на въоръжение в руските силови структури пистолетния комплекс (пистолет СР-1 и мощния патрон 9х21 - СП-10) на Климовския ЦНИИТочМаш. Но при създаването на пистолета ГШ-18 не е бил използван патрона 9х21, тъй-като това в бъдеще е могло да ограничи експортните възможности на оръжието. Използван е бил популярния по света патрон 9х19, но модернизиран от авторите на пистолета и получил името ПБП (патрон с повишена бронебойност). Куршума на този патрон на дистанция 23 м пробива 8 мм стоманен лист, което е малко повече от пробивността на известните световни и руски пистолетни патрони. Добре е да се отбележи, че повишената пробивност не означава повишена мощност на патрона - всъщност балистичния импулс на патрона ПБП не е по-висок от този на патрона Luger, т.е. патроните ПБП могат да се използват за всички пистолети, предназначени за лугеровия патрон.
В първите изработени образци на ГШ-18 са се появили някои недостатъци, което е предизвикало в печата критични отзиви, но скоро пистолета е бил окончателно доработен. Изискванията към съвременния армейски пистолет значително се отличават
от тези, от които са се ръководили създателите на предишните пистолети
- Макаров и Стечкин. При оценка на възможността за използване на съвременните След редица проби била взаимствана само идеята за изработката на най-сложния детайл на пистолета - рамата от полимери, a останалите детайли да са "свои" и не приличащи на известните. В пистолетa е използван 18-заряден пълнител със шахматно разположение на патроните с двуредов изход. Подобен пълнител за пистолети за първи път е бил използван от И. Я. Стечкин при пистолет-автомата АПС.
При избора на затворната система неприемливи са се оказали инерционната (утежнявала пистолета), а така също и блокиращата - по типa на немския Walther P.38 или Beretta 92 (появявал се допълнителен сложен детайл). Не удовлетворила конструкторите и надеждността на опитните варианти на ГШ-18 със затворна система със снижаване и заклинване на цевта (по типа на "Глок"), а така също и с обеца (както при ТТ). Най-надеждна при работа в затруднени условия се е оказала затворната система с въртящ се блок, по аналогия с австро-унгарския пистолет Щаер от времето на Първата световна война, но при условие че ъгъла на завъртане на цевта бъде пределно намален. Ако при Щаер от 1912 г. цевта се е завъртала на 42°, то при ГШ-18 - само на 18°. Изхождайки от спецификата на съществуващата при разработчика производствена база конструкцията на кожуха-затвор на ГШ-18 е щампо-заваръчна. Заготовката на кожуха се щампова от 3-мм стоманен лист, заварява се по челото и се доработва с фрезоване. Като антикорозионно покритие на кожуха се използва матово хромиране. Съчетанието на светло-сивия хромиран затвор с черна пластмасова рама придава на пистолета красив и не съвсем обичаен вид.
Към оригиналните и защитени с патент елементи на ГШ-18 се отнася изхвъргача на гилзата от патронника при изстрел или на патрона при презареждане. Това е единствения от известните видове изхвъргачи, нямащ пружина. Като си взаимодейства със цевта при заключването, този изхвъргач твърдо се захваща за гилзата, което изключва изтърването и при извличането и от патронника. Запъването (взвеждането) на ударника се осъществява при
отката на затвора, т.е. когато затвора има достатъчно запас от енергия.
В предно положение на затвора ударника се установява на "полувзвод".
Изстреляната гилза се отразява нагоре и назад, което противно на първите
отзиви и опасения, не представлява опасност за стрелеца даже и при стрелба
от хълбок. След изстрелване на всички патрони кожуха на затвора се задържа
в задно положение. Ударно-спусковият механизъм без петле на ГШ-18 е позволил значително да се приближи оста на канала на цевта към ръката, което заедно с останалите удачно решени ергономически данни на пистолета, способстват за това, стрелбата с него да не предизвиква неприятни усещания, независимо от рекордно лекото тегло.
|
технически решения на пръв поглед е предизвикал интерес широко рекламирания
и разпространен австрийски пистолет "Глок", който привлякъл
вниманието на руските конструктори с полимерната рама, простата конструкция
на затворната система с накланяща се цев, фрезования, но прост затвор
и системата за частично запъване на ударника. Обаче при проверка се
оказало, че затвор от типа на Глок има технологично предимство само
при изготвянето му от съвременни фрези с програмно управление, а системите
за заключване и взвеждане на ударника не издържат на руските изпитания
в затруднени условия. Не отговарят на руските изисквания за надеждност
и разпространите на запад пистолетни пълнители със двуредово разположение
на патроните и едноредовия им изход.
С
пистолета ГШ-18 е еднакво удобно да се стреля както с дясната, така
и с лявата ръка, той е безотказен при стрелба с различни типове патрони
Luger, а също и с руски 9х19 - 7Н21. Безопасността на експлоатацията
на пистолета се обезпечава с четири степени на предпазване само от автоматични
предпазители, в т.ч. и на спусъка. Мерните прибори са нерегулируеми,
мерника е укрепен не на затвора, а на затворния блок, което е донякъде
недостатък, тъй като с времето затворният блок може да се "разиграе"
в затвора и точността на прицелването и стрелбата да се снижи. Добре
е да се отбележи, че при ЗИГ-Зауерите 220-226 също кожуха е щампован
и е с отделен затвор, но там затвора здраво е зафиксиран в кожуха със
шплент, а мерните прибори са на кожуха. |
Калибър / патрон: |
9х19Para, 9х19ПБП, 7Н21 |
|
Схема на ГШ-18 |
|
|
Непълна разглобка на ГШ-18: |
Следва информация от http://www.chernomore.bg/, по същата тема. Т.Rex |
Руската армия с нов пистолет Според информационната агенция Интерфакс един от новите пистолети, които постъпват на въоръжение в руската армия, е малкогабаритният ГШ-18. Той трябва да смени приетия на въоръжение през 1976 г. 5,45 мм пистолет ПСМ. Разработването на ГЩ-18 започва през 1996 г. в Тулското конструкторско бюро по приборостроене от професорите В.П.Грязев и А.Т.Шипунов. В основата на новата разработка е заложен подробен анализ на съвременните западни и руски тенденции в развитието на този вид оръжие и условията на използването им. Изискванията, които са поставени пред новия армейски пистолет, значително се различават от тези, от които се ръководят създателите на по-раншните образци - конструкторите Макаров и Стечкин. Армейците изискват трудоемкостта при производството на съвременния пистолет да бъде два-три пъти по-малка от предишните за сметка на използването на модерни технологии и пластмасите като конструктивен материал. Освен това трябва да бъдат намалени различните предпазни устройства, които стрелящият трябва да управлява, тъй като в стресова ситуация, в каквато обикновено се използват пистолетите, може да се забрави някое от тях да бъде изключено. Едно от главните достойнства на новия пистолет е патронът с повишена бронебойност 9х19 мм ПБП, който е обявен за основен при неговото използване. За да избегнат ограниченията в експорта, които би предизвикало използването на мощния руски патрон 9х21, разработчиците модернизират патрон с международно приложение 9х19. Лекият куршум (4,6 г) на този патрон е с висока начална скорост (600 м/сек) и със сърцевина от термозакалена стомана. Той може да пробие 8 мм стоманен лист от 23 м разстояние, без да му е увеличен балистичният импулс. Това прави патрона използваем от всички типове пистолети, използващи патрони от типа "Люгер". Но ГШ-18 също може да използва всякакви патрони 9х19 мм, които се намират в оръжейната търговска мрежа, както и армейските патрони 9 мм НАТО. Въпреки че изследвали множество световноизвестни марки пистолети, руските конструктори твърдят, че само за изработването на рамата на пистолета са заимствали идеята от австрийския "Глок". Тя е изработена от лята пластмаса със стоманени приставки. Всички останали елементи на ГШ-18 са "свои" и не приличат на известните. Пълнителят е 18-заряден с шахматно разположение на патроните. Изстреляната гилза се изхвърля нагоре и назад, без да е опасна за стрелящия. Интересни и редки, ако не единствени, решения са намерени за взвеждането на ударния механизъм, автоматичните предпазители, мерните прибори и др. Новият пистолет е еднакво удобен за стрелба както с лявата, така и с дясната ръка. Той е оръжие с повишена готовност, тъй като има самовъвеждащ се ударен механизъм и предпазител, който е съвместен със спусъка. Готовността на оръжието може да бъде определена както визуално, така и с опипване. Въпреки рекордно малкото му тегло (580 г с пълнител без патрони), благодарение на удачните си ергономични качества пистолетът не предизвиква неприятни усещания у стрелящия. Външният вид на пистолета, макар и малко необичаен, е доста привлекателен. Металният затвор, хромиран в светлосиво, чудесно се съчетава с черната пластмасова рама Новият малогабаритен пистолет ГШ-18 е приет на въоръжение и от руското МВР. Основни характеристики на ГШ-18:
|
