|
В началото на 1990-те години, военните и службите за безопасност на различни нива в Русия започнали все по-настойчиво да повдигат въпроса за създаването на компактно и високоефективно стрелково оръжие, отговарящо на изискванията на бързите действия при борба с терористи на близки и средни дистанции в градски условия. Станало ясно, че в новите условия серийните автомати АК, дори и да са великолепно оръжие, давали неоправдани загуби сред гражданското население, неучастващо в конфликта, заради мощният си патрон, даващ значителни рикошети от многобройните прегради и препятствия. Първият прототип на картечният пистолет "Бизон" ПП-19 е създаден в завода "Ижмаш" в Ижевск, Западен Урал, Русия, през 1993 г. на базата на автомат "Калашников, модел АКС-74У, от екип, ръководен от сина на прочутия конструктор Михаил Калашников - Виктор Калашников. Друг участник в екипа е и Алексей Драгунов - сина на друг прославен руски оръжеен конструктор. Близо 60% от частите и механизмите са идентични с тези на автомата, което поевтинява производството. Въпреки това обаче, механизмите на автоматиката работят не за сметка на енергията на барутните газове, отвеждани от канала на цевта, а за сметка на енергията на отката на затвора. Това се обяснява с това, че вместо 5,45 мм патрон на АКС-74, картечният пистолет е разчетен за стрелба с доста по-мощните патрони ПМ и ПММ.
Всички модификации се разработват от специална оръжейна стомана, като външните метални повърхности се оксидират, а вътрешната част на цевите е хромирана. Тези допълнителни обработки имат за цел да увеличат износоустойчивостта на частите и механизмите и да ги предпазят от корозия. Мерните прибори са конвенционални - мерник (някои мерници са регулируеми пластинчат тип за стрелба на 50 и 100 м, а други фиксирани със сенници) и мушка, взаимствана от снайперната пушка СВД на първите варианти, по-късно е производна от конструкцията на АКС74У. Имат и релса на капака на цевната кутия, върху която могат да се монтират различни оптически прибори - дневни и нощни. Почти всички модификации могат да се изработват с резба в предната част на цевта за поставянето на заглушители. Една от интересните конструктивни особености на "Бизона" е непълният откат на затвора. Когато с това оръжие се стреля със стандартни патрони Макаров, затворът не отива до тилната част на цевната кутия. С тези патрони темпът на стрелба е 700 изстрела в минута. Високоимпулсният патрон Макаров изтиква затвора до удар в тила на цевната кутия, в резултат на което темпът на стрелба достига до 650-680 изстрела в минута. Спусъкът и спусковата скоба са стандартни за АК, като УСМ на част от модификациите са така конструирани, че позволяват воденето както на автоматичен, така и на единичен огън, а други - само на автоматичен. За предпазител служи лостчето, разположено не много удобно от дясната страна на цевната кутия, което в зависимост от модификацията има 3 или 2 положения: предпазител, ОД - единична стрелба и АВ - автоматична. Всички пистолети са снабдени с пистолетни ръкохватки, които се използват за близък бой или бърза стрелба и сгъваеми приклади, които са два типа - метален контурен и от синтетичен материал (само за Бизон 2-07) и се прибират към лявата страна на пистолета, аналогично на АКС-74У. Цевта на "Бизона" има 4 десни нареза със стъпка 240 мм. Дулният компенсатор е с големи правоъгълни прозорчета от всяка страна, разположени по-високо от центъра. Той е малкоефективен като искрогасител, но в определена степен намалява подскачането на дулната част. Основното му предназначение е защита на дулото и пълнителя от повреди.
Най-голям интерес представлява новият тип пълнител (с изключение на Бизон 2-07, който е с пълнител тип-кутия), който е цилиндричен, с винтово разположение на патроните, ориентирани напред паралелно на оста му. Монтира се под цевта и визуално прилича на подцевен гранатомет. Изработва се от алуминий и има индикация за количеството на патроните. Окачването му става на две точки - посредством ключалка под патронника и отпред под мушката в жлеб. Освобождава се посредством лостче на ключалката, устроено също като на АКМ. С този пълнител оръжието практически не променя габаритните си размери и е пригодно за скрито носене. При стрелба Бизон-2 се захваща с лявата ръка за пълнителя. Практически прицелната стрелба с една ръка е невъзможна. Поставянето на пълнителят под цевта, премества центъра на тежестта напред и надолу, което намалява повдигането на дулото нагоре при стрелба и така повишава точността. Единственият недостатък на винтовия пълнител на Бизон-2 е значителното преместване на центъра на тежестта заради изразходването на патроните. В недалечното бъдеще се планира да се произвежда винтовият пълнител от прозрачна пластмаса, за да може стрелецът лесно да контролира разхода на боеприпасите. Струва си да отбележа, че разглобяемият винтов пълнител, е разработен за пръв път от американската фирма Калико (CALICO - California Instrumеnt Company) за техният КП М950 (конструкцията му е защитена с 14 патента), като при него пълнителят се закрепва на цевната кутия отгоре и отзад, но не получил разпространение зад океана. За пръв път обаче, макар и неразглобяем, монтиран в приклада, винтов пълнител е бил използван още в 1880 г. в магазинната пушка система Манлихер. И както нееднократно се потвърждава в историята на развитието на стрелковото оръжие, всяко ново нещо е едно добре забравено старо. Разработени са ред модификации за следните типове пистолетни патрони: При модификацията Бизон-3 приклада по форма не е триъгълен, а с Г-образна форма и в походно положение се прибира над цевната кутия, което е по-ергономично решение, без да се намалява здравината. Задното прицелно устройство е заменено с диоптричен прицел.
Различни варианти на картечният пистолет Бизон вече успяха да завоюват добра репутация във въоръжените формирования на МВР на Русия, в частност на ОМОН. Понастоящем мощни и надеждни КП от този тип се използват в бойните действия в Чечня.
|
*- за патрони 9х18
|
