За един производител на оръжие е необичайно да се ангажира с разработването и въвеждането на патрони за него, но "Смит и Уесън" прави точно това няколко пъти през последните 150 години.
1854 г. - първият патрон на "Смит и Уесън" с периферно възпламеняване
Историята започва през 1854 г. когато Хорас Смит и Д.Б.Уесън взимат един патрон с периферно възпламеняване, изобретен от френския конструктор Флобер и малко го удължават. През 1857 г. той става известен като патрон № 1, а днес е известен като .22 Шорт /къс/. Той е разработен за задействания с лост пистолет на "Смит и Уесън" и полага началото на серия патрони, между които .22 Лонг и .22 Лонг Райфъл.
1860/1861 - калибър .32 с периферно възпламеняване Лонг и Шорт
Калибър .22 Шорт не е единствения патрон с периферно възпламеняване, въведен от "Смит и Уесън". Калибър .32 Лонг е патентован от фирмата през 1860 г. и предложен първо с револвера Модел 2. Четири години по-късно се появява калибър .32 Шорт с револвер Модел 1 1/2. 1870 - калибър .44 S&W Америкън Според моето проучване първия патрон с централно възпламеняване, проектиран от "Смит и Уесън" е калибър .44 Америкън. Въведен е с револвера с единично действие Модел 3 Америкън, той е с 0,434-инча диа-метър (11 мм), 218-грейна тежък (14,2 гр) и развиващ начална скорост 660 фута в секунда (201 м/сек.) оловен куршум и е използван от армията на САЩ в началото на 70-те години на 19-и век. Други фирми, включително "Меруин и Хълбърт", също изработват револвери за този калибър.
1871 г. - калибър .44 S&W Рашън
След това се появява калибър .44 S&W Рашън, барутен патрон, зареден с 246 грейна (16 гр) оловен куршум с 0,249 инча (6,32 мм) диаметър и начална скорост 770 фута в секунда (231 м/сек.). Той е разработен за военния револвер модел "Рашън", но "Колт" не губи време да предложи такъв патрон за своя револвер модел "Бизли" за стрелба по цел. В старите времена .44 Ръшън е известен като патрон за точна стрелба и е доста популярен на западната граница. Той става много известен в ръцете на Бъфало Бил Коуди и други от неговото време.
1875 - калибър .45 S&W и калибър .38 S&W
Няколко години след въвеждането на калибър .44 Ръшън "Смит и Уесън" представя скъсена версия на .45 Колт и го нарича .45 S&W. Първоначалното барутно зареждане, както и по-късната бездимна версия на патрона, съдържат 250 грейна (16,25 гр) оловен куршум, развиващ начална скорост 710 фута за секунда (213 м/сек.). През 1875 г. армията на САЩ приема патрона и револвера и се счита, че комбинацията револвер/патрон е била използвана от ген. Джордж Къстър при Литъл Бигхорн.
Също през 1875 г. е разработен и патронът с калибър .38 S&W за новия джобен револвер "Първи Модел калибър .38 с двойно действие" на "Смит и Уесън". Първоначално наречен .36/38 зарядът е проектиран от Д. Б. Уесън, който иска патрон с централно възпламеняване вместо съществуващия .38 с периферно възпламеняване. Той използва 36-калибров патрон, плътно разположен без нарези в гилзата с външен диаметър .380-инча (9,65 мм). Той става стандартен патрон по света и е пряк предшественик на следващите патрони с калибър .38 като .38 S&W Спешъл, които в действителност са с калибър .357 инча (9,07 мм). Някои историци вярват, че за патрони калибър 38 S&W са произведени повече револвери от всички други. Днешният патрон за търговски цели с калибър .38 S&W е зареден със 145 и 146-грейнови куршуми с начална скорост 685 фута в секунда (206 м/сек.)
1878 - калибър .32 S&W с централно възпламеняване
Първоначално зареждана с 9 грейна барут (0,6 гр) и 85 грейна (5,5 гр) оловен куршум с начална скорост 680 фута в секунда (204 м/сек.), тази версия с централно възпламеняване на по-стария патрон .32 S&W с периферно възпламеняване в по-модерния бездимен вариант изстрелва 98-грейнов (6,4 гр) куршум с начална скорост 705 фута в секунда (212 м/сек.). Днес рядко се пише или говори за .32 S&W, но хиляди и хиляди евтини револвери джобен формат, местно и чуждестранно производство са били правени за него в миналото.
1896 - .32 S&W Лонг /дълъг/ с централно възпламеняване
Калибър .32 S&W Лонг е въведен за револвера Първи Модел с ръчен изхвъргач през 1896 г. Възприет от много американски, испански и европейски производители на револвери, този патрон се радва на значителна популярност сред силите на реда, по-специално когато се използва за малки и лесни за криене револвери. Първоначално зареждан с 98-грейнов (6,4 гр) куршум с начална скорост 780 фута за секунда (234 м/сек.), .32 S&W Лонг е много близък по мощност до .380 АСР. Известен също със своята отлична точност, 98-грейновият заряд на този патрон е използван от стрелци по мишена по света.
1899 - .38 S&W Спешъл
Калибър .38 Спешъл е въведен през 1899 г. като военен патрон, проектиран да замени по-малко мощния .38 Лонг Колт, употребяван в армията на САЩ, но се превръща в патрон на силите на реда, по който се съди за всички други и остава такъв до появата на автоматичните оръжия с калибър 9 мм и .40. Дори днес има много неща в полза на .38 Спешъл. Неговият откат е поносим, той е достатъчно мощен за лична защита, а също толкова важен за онези, на които законът позволява да носят скрито оръжие, предлага се за леки, компактни револвери. Въпреки че дълго време е имала разрешително за скрито носене, моята жена Филис отхвърляше носенето на оръжие поради допълнителната тежест. Това се промени, когато й купих Модел 242 "Еърлайт Ти" на "Смит и Уесън" за калибър .38 Спешъл. Следва въпросът за точността. В зарядите за стрелба по цел .38 Спешъл се нарежда между най-точните патрони в света и "Смит и Уесън" стига дори до там да създаде своя револвер К-38 "Мастърпийс" и полуавтоматич-ният Модел 52 "Таргет" за стрелба по цел заради патрона.
1908 - .44 S&W Спешъл
Въведен за револвера Първи модел калибър .44 с ръчно изхвърляне през 1898 г., .44 S&W Спешъл е леко удължена версия на .44 Рашън. Способен да задържа малко повече барут от по-стария патрон, първоначално той се зарежда с 246-грейнов (16 гр) куршум с начална скорост 755 фута за секунда (227 м/сек.). Признат със своята отлична точност, .44 Спешъл става известен като патрон на горските пазачи. Когато е бил ръчно зареждан до истинския му потенциал от експериментатори и пионери в областта на ръчното оръжие като Елмър Кейт, той е можел да повали по-голяма част от дивеча в Северна Америка. В действителност, успехът на Кейт с тежките заряди в .44 Спешъл подтикват "Смит и Уесън" и "Ремингтън" по-късно да обединят усилията си за разработването на дори по-мощния патрон с калибър .44 Магнум.
1935 - .357 S&W Магнум
Калибър .357 Магнум поставя началото на развитието на магнум патроните в Америка и както патронът, така и тенденцията все още са силни. Историята на този патрон ни връща към 30-те години на миналия век, когато журналистът, отразяващ огнестрелните оръжия, Филип Б. Шарп започва да подтиква ръководните лица в "Смит и Уесън" да разработят револвер с по-тежки заряди за калибър .38 Спешъл. Фирмата се съобразява с исканията на Шарп като за разработване на новия патрон прави екип с "Уинчестър", който за да предотврати използването на патрона в револвери пригодени за калибър .38 Спешъл, прави гилзата по-дълга. Наречен .357 Магнум, той е направен за специален револвер с N-рама със същото име и зареден със 158-грейнов куршум (10,3 гр) с начална скорост 1515 фута в секунда (455 м/ сек.). Това го прави най-мощния патрон в света за времето си. Първият магнум патрон на "Смит и Уесън" веднага става популярен сред служителите на закона, а ловците го считат за ловен билет за едър дивеч /лосове/. Всичко това приключва с въвеждането на патрона .44 Магнум през 1944 г. и последващото приемане на пистолетите с автоматично зареждане от различни агенции по прилагане на закона. Но дори и така, .357 Мугнум е все още един от най-полезните патрони в света.
1955 - .44 Ремингтън Магнум
Калибър .44 Ремингтън Магнум има същото значение за .44 S&W Спешъл, както .357 S&W Магнум за .38 S&W Спешъл. Голям дял от приноса за появата .44 Магнум е на ловеца на едър дивеч и пишещ за огнестрелните оръжия Елмър Кейт, който много години пропагандира идеята за ръчно зареждане на патроните с калибър .44 Спешъл в 44-калибров револвер на "Смит и Уесън" с ръчен изхвъргач с цел максимално добри резултати. К. Р. Хелстрьом, който е президент на "Смит и Уесън" по това време и който е наясно с експериментите на Кейт с .44 Спешъл иска от фирмата "Ремингтън" да произведе по-мощна версия на патрона. Резултатът е наречен .44 Ремингтън Магнум и неговата гилза е достатъчно по-дълга от тази на .44 Спешъл, за да не може да се използва в револвери, направени за този патрон. Първият револвер Модел 29, направен на 29 декември 1955 г., е подарен на Р. Х. Колмън, президент на "Ремингтън Армс", а вторият е изпратен на Жулиън С. Хачър от техническата служба на НРА. Третият револвер отива при Елмър Кейт в Салмън, Айдахо. Останалото, както ние сме склонни да пишем, е история. Калибър .44 Магнум продължава да се ползва с добро име и въпреки че са разработени по-мощни патрони за такъв вид оръжие, той все още е достатъчен за голяма част от ловците
1961 - .22 Ремингтън Джет
През 50-те години на миналия век сред оръжейните майстори е популярно да преработват патронника на револверите Модел 17 К-22 за калибър .22 К-Чък, една дива котка на гилзата на .22 Хорнет. Популярността на това преправяне подтиква "Смит и Уесън" да внедрят през 1961 г. своя Магнум револвер с централно възпламеняване калибър .22. Създаденият от "Ремингтън" чрез скъсяване на гилзата на .357 Магнум, калибър .22 Ремингтън Джет, както е наречен новия патрон, е зареждан с 40-грейнов (2,6 гр) куршум с кух връх с удивителната начална скорост от 2460 фута в секунда (738 м/сек.), постигната при изстрел от револвер с 8 3/8-инчова цев (212,7 мм). Хронографските тестове на различни журналисти разкриват много по-малка скорост на патрона от рекламираната, но остава в сила факта, че никой друг промишлено произведен револвер, преди или след това, не е успял да постигне скоростите на Модел 53 на "Смит и Уесън". Преди години аз притежавах 6-зарядния модел и той стреляше по-точно, беше по-лесно да се улучи с него и нанасяше по-голями поражения на отдалечени мармоти, отколкото всеки друг револвер, с който някога съм стрелял. Моят револвер имаше възможност да изстрелва патрони с калибър .22. Бих искал все още да го притежавам.
1964 - .41 Ремингтън Магнум
Пишещите за огнестрелни оръжия често получават доверието за въвеждането на дадени патрони и в случая с .41 Ремингтън това е много заслужено. Бил Джордан, Елмър Кейт и Скийтър Скелтън са били убедени, че .357 Магнум е бил твърде малък, а .44 Магнум твърде голям, за да бъде използван за нуждите на силите на реда. Те предлагат на "Смит и Уесън" това, което е нужно, един междинен патрон, с достатъчно мощ, за да спре бързо лошите неща и с откат не по-голям от този, с който би могъл да се справи всеки среден полицай в случай на престрелка. "Смит и Уесън" прави екип с "Ремингтън" за производството на .41 Ремингтън Магнум, съвременна версия на .400 Еймър от 20-те години. Той се предлага с два заряда, 210 грейна(13,65 гр) оловен куршум с начална скорост 965 фута в секунда (290 м/сек.) за служителите на закона и 210 грейна оловен куршум със стоманена ризница с начална скорост 1300 фута в секунда (390 м/сек.) за всички останали. Новият патрон първо е предложен за Модел 58 "Милитъри & Полис" с фиксиран мерник, а по-късно се предлага за Модел 57 с регулируем мерник. .41 Магнум никога не успява да спечели силите на реда, но става популярен сред ловците, които вярват, че .357 Магнум е твърде малък, а .44 Магнум е твърде голям.
1990 - .40 S&W
Никой друг патрон не е постигал толкова бърз успех, колкото .40 S&W. Връщайки се назад във времето, когато всеки притежаващ пишеща машина е предсказвал, че патронът 10 мм Ауто би направил всички други остарели, "Смит и Уесън" и "Уинчестър" спокойно разработват друга версия на този патрон, достатъчно къс за пистолети, оригинално проектирани за патрон с калибър 9 мм Лугер. Това, което постигат е патрон, способен да изстреля 180-грейнов (11,7 гр) куршум с начална скорост 1015 фута в секунда (305 м/сек.), което по същество дублира специфицирания от ФБР патрон с калибър 10 мм Ауто и е много близо до мощността на .45 АСР, но с малко по-малък откат. На "Уинчестър" и "Смит и Уесън" са им достатъчни само шест месеца за разработването на патрона .40 S&W и дори по кратко време за практическото му внедряване в производство. Повечето американски служители на закона сега носят оръжия с автоматично зареждане за патрон с калибър .40 S&W, отколкото за всеки друг, а той също така е изключително популярен и в частния сектор за оръжията за лична защита.
isd-bg.com
