Един от най-популярните в САЩ видове нелетално (несмъртоносно) оръжие, предназначено за обезвреждане на престъпника без да навреди на здравето му, е станал пистолетът TASER. Списанието Mobile PC даже го включил в списъка на "стоте най-добри приспособления на всички времена", наред с такива изобретения, като сметалото, метронома, уокмена, кубчето на Рубик, запалката Zippo и кухненския комбайн. Понастоящем тези пистолети се използват от полицаите в 15-тина страни по света.

TASER е дистанционно електрошоково оръжие, което изстрелва две стрелички - сонди (електроди) с проводници, впиващи се в тялото на жертвата през дрехите на дълбочина до 5 см, и поразяващи човешкият организъм с разряд на електрически ток (сега - 50 хил. волта, в по-ранните модели се използвал заряд с по-малка мощност). Пистолетите TASER имат два недостатъка - те са способни да поразят цел на разстояние не повече от седем метра и след всеки "изстрел" е необходимо да се презаредят, сгъвайки проводниците. С цел избягване на злоупотреби в някои от последните модели при изстрела от оръжието са разпръскват на местопроизшествието от 20 до 40, трудни за почистване, малки тънки кръгли листчета (конфети) с уникалния сериен номер на оръжието.

TASER има интересна история. Той е бил изобретен през 1974 година от Джак Кавър (Jack Cover), сътрудник в НАСА (NASA), който през 1960-те години е работил над лунните програми. Новото оръжие получило своето наименование благодарение на това, че Кавър в детството си обичал да чете произведенията на позабравения сега британски писател Виктор Епълтън (Victor Appleton, 1892-1965), който през 1911 година публикувал романа си "Том Суифт и неговото електрическо оръжие" (Tom Swift and His Electric Rifle), в който описвал подобно по принцип на действие оръжие (другите романи на Епълтън също описвали приключенията на супергероя и суперизобретателя Том Суифт и се наричали, например, "Том Суифт и неговата подводна лодка" (Tom Swift and His Submarine Boat) и "Том Суифт и неговият военен танк" (Tom Swift and His War Tank). Епълтън не е бил обикновен фантаст - мечтател. Той бил сериозен учен-физик и даже работел за правителството на Великобритания, където през годините на Втората Световна война заемал поста началник отдел Научни и промишлени изследвания. През 1947 година Епълтън получил Нобелова награда за физика за своите изследвания в областта на йоносферата, които позволили да се създаде радара.

Добилото популярност зад океана име "Тейзър" (Taser) произхожда от оригиналното "ТАСЕР" (TASER) и се явява абревиатура на фразата "Thomas A. Swift Electric Rifle" ("Електрическо Оръжие на Томас А. Суифт") - Кавър по такъв начин отдал дължимото уважение на автора на идеята. Впрочем, доста преди Епълтън, френският фантаст Жюл Верн в романа си за Капитан Немо е описал оръжие, стрелящо с eлектрически куршуми.

След получаването на патента Кавър създава своята фирма Taser Systems, която се ориентирала към частни потребители, но доста скоро претърпяла крах и била продадена. Новите собственици, съвместно с Кавър, създали компанията Air Taser, която се опитала да създаде връзки с полицията. Отначало това не им се отдало, но през 1991 година ситуацията се изменила. В Лос-Анджелис през същата година се случила една твърде неприятна история: няколко бели полицейски служители спрели за превишена скорост автомобил, в който бил чернокожият Родни Кинг (Rodney King). Полицаите афектирани, че пияният Кинг не се подчинил на заповедите им, го извлекли от колата и го опердашили. За тяхно нещастие обаче и за щастие на Air Taser, наблизо се оказал видеолюбител с камера, който заснел грозната сцена и записът бил показан по телевизията. Като резултат от тази история са избухнали масови вълнения и погроми в Лос-Анджелис. Освен това, по решение на съда Кинг получил като компенсация $3,8 млн. от градската община на Лос Анджелис.

След този случай градските власти и финансираната от тях полиция решили, че вложенията в нови технологии е по-малкото зло и започнали сериозно да се интересуват от разработки, които биха позволили усмиряването на нарушителите на реда, без да се прибягва към други, по-груби методи за въздействие. Някои модели TASER-и придобили популярност и сред частните потребители - в резултат се получил бурен ръст на продажбите. За десет години (от 1991 до 2001 година) TASER-ите придобили повече от 100 хил. американци (сега се продават модели с цена $400, $600 и $1 хил.). През 1998 година Air Taser сменил названието си на Taser International, за да демонстрира своята насоченост към международният пазар. По данни на компанията, в края на 2004 година тейзъри са използвали повече от 6 хил. полицейски участъка по цял свят. В САЩ с тейзъри са въоръжени и много училищни охранители.

През 2002 година Taser International публикувал анализ на 2050 случая на използване на тейзъри в САЩ. Станало известно, че те в по-малка степен въздействат на хората, намиращи се в състояние на алкохолно опиянение, и на лица с психически нарушения. Освен това, препятствие за електродите понякога е ставала плътната дреха. Като цяло, използването им позволило да се достигне успех примерно в 92% от случаите (в отчета също са се указвали и причините за използването на това оръжие. Например, в 618 случая цел са били хора, извършили престъпление с насилие, в 570 случая - оказващи съпротива на полицаите, в 313 - опитващи се да се самоубият и т.н.). В отчета се указвало, че нито в един случай не е била зарегистрирана смърт на поразения с тейзъра, което означава че те са практически безопасни за хората, спрямо които се използват.

Въпреки това през 2004 година вестник New York Times публикувал статия, в която се посочвало, че, като минимум, 50 човека са починали в скоро време, след като са били поразени с TASER. През ноември 2004 г. известната правозащитна организация Amnesty International публикувала доклад на тази тема, в който бил направен извода, че жертви на тейзъри са станали повече от 70 човека. През февруари 2005 година полицията на Чикаго, която се въоръжила с 100 такива пистолета, започнала разследване на други инциденти: полицията използвала това оръжие против 14-годишен младеж, който в резултат се оказал в кардиологическа реанимация, но за щастие оживял и 44-годишен мъж, който обаче починал. Полицията на Чикаго взела решение да не се използват тейзърите до изясняване на тези инциденти.

Впрочем и други гръмки скандали около TASER потвърждават старата истина, че хората убиват хора, а не оръжието. Например, през 2003 година полицията на гр. Портланд използвала тейзър против 71-годишна сляпа и слабочуваща жена, която, както е било доказано в съда, не чула командата на полицая и не могла да й се подчини (преди да бъде простреляна с TASER, полицията използвала спрямо нея флакон със сълзотворен спрей, но без успех). Били отбелязани и многочислени случаи, когато TASER са били използвани против деца. "Рекордьори" станали 12-годишно момче от Флорида, който през ноември 2004 г. намушкал съученика си със химикалка, а после влязъл в схватка с полицай) и 6-годишно момче, което заплашвало да се самонарани с парче стъкло.

Тейзъри са били използвани и при разгонване на демонстрации: по данни на ляворадикалното списание Progressive, това е ставало, като минимум, два пъти (през 2003 и 2005 г.) - жертви на TASER са били антиглобалисти.

Все пак понастоящем болшинството жители на САЩ са за използването на този вид нелетално оръжие. В началото на 2005 година фирмата Zogby International публикувала резултати от допитване сред американците, посветено на тасерите. 77% от анкетираните са били за тотално въоръжение на полицията с това оръжие (против - 17%). 76% жители на САЩ вярват, че тейзърите са направили живота в САЩ по-безопасен. 61% поддържат тезата, че жителите на страната могат самостоятелно да използват TASER за самоотбрана.