Всеки, който е провел много часове на стрелбището в тренировка по стрелба с оръжието си, вече е познал много от тайните на стрелковото изкуство. Такъв стрелец е овладял основните техники на стрелба и този процес e станал за него инстинктивно действие.

В Корпуса на американската морска пехота, основните принципи за точна стрелба са изразени във вид на кратката формула BRASS (Breath, Relax, Aim, Slack, Squeeze - дишане, отпускане, прицелване, спускане, изстрел). Доста дебели книги са написани на тая тема, но за най-важни се считат първият и последният елемент.

Препоръчва се началното обучение за стрелба с късо огнестрелно оръжие да започне от така наречената класическа или спортна стойка - стоешком без упор, като оръжието се държи с една ръка. По-добре е, ако стрелковата подготовка преминава под ръководството на квалифициран инструктор, най малко по простата причина, че грешките отстрани се забелязват по-добре.

За да се постигне оптималнa устойчивост на системата стрелец-оръжие, с цел оръжието да бъде употребявано с минимални мускулни усилия, е необходимо тялото на стрелеца да бъде изправено, с равномерно разпределена тежест върху двата крака с изправени колене и стъпала, разтворени на ширината на раменете под ъгъл около 40°. Повдига се оръжието с изпъната ръка до височината на очите и се насочва напред към мишената, като тялото прави леко компенсаторно накланяне в обратна посока (назад). Главата е обърната с лице към целта (над дясното рамо), а свободната ръка е отпусната или за предпочитане за опора се поставя на кръста (на колана или в джоба). За да намерите такава позиция на тялото си, от която мускулите на гърба и рамото ще работят по равно, можете да си затворите очите за 15-20 сек., да се отпуснете и да посочите (със затворени очи) с показалеца си към целта. Ако той не сочи към центъра на мишената, се коригирайте със преместване на левия крак.

Захващането на оръжието трябва да бъде винаги еднообразно, за да се осигури точна и групирана стрелба. За целта оръжието се хваща за цевта с лявата ръка и се поставя в дясната, като дланта първо е широко отворена, за да започне обхващането от меката част между палеца и останалите пръсти. След това пръстите се затварят около ръкохватката здраво и плътно, като се цели линията на цевта на оръжието да стане продължение на подлакътната кост на ръката. Притежателите на компактни и субкомпактни оръжия (с по-къси дръжки), могат да проверят дали не им е по-удобно кутрето да обхване ръкохватката отдолу, като по този начин, от една страна се "освобождава" място на ръкохватката за другите три пръста, и от друга, се "подпира" оръжието отдолу и придържа допълнително пълнителя против неволно изпадане. Показалецът се поставя на спусъка и (без да докосва рамата) опира в него с възглавничката (меката част, малко след последната сгъвка на крайната става) на пръста. Палецът на ръката ляга плътно от лявата страна на ръкохватката.

Дишане (Breath Control)
От правилното дишане по време на стрелбата зависи до голяма степен точността и групираността на стрелбата. По време на вдишване гръдно-коремната област се разширява и избутва ръката с оръжието нагоре и извън мишената, а при издишването - обратно. За да се компенсира това, дишането трябва да бъде нормално, като преди изстрела се правят 1-2 по-дълбоки вдишвания и издишвания, след което се издишва и дъхът се задържа. Тогава в течение на 5-8 секунди оръжието остава неподвижно.

След това (отначало почти незабележимо) ръката започва леко да потрепва, защото в кръвта остава все по-малко кислород. Дулото започва да описва спирали, диаметъра на които се увеличава по време на прицелването. По този начин колкото по-дълго стрелецът се цели, толкова по-малка е вероятността за точен изстрел. Затова изстрелът трябва да се даде веднага, след като е задържано дишането, но така, че да не се провали.

Отпускане (Relax)
Колкото повече усилие влагате да сте точен, все повече се напрягате. Колкото повече се стремите да спрете потрепването на ръцете си, толкова повече резултата е обратен, или с други думи, колкото повече се отпуснете, толкова по-добър ще е изстрелът ви.

Прицелване (Aim)
Прицелването се състои в поставяне на една права линия на водещото око на стрелеца, мерника, мушката и прицелната точка (мишената). Ръчното огнестрелно оръжие (пистолети и револвери) по правило се изработва с открити мерни прибори, при които прицелването е правилно тогава, когато върхът на мушката се разполага симетрично в средата на U-прореза на мерника и на едно хоризонтално ниво с нейния горен ръб. Това разположение на мерните прибори спрямо окото на стрелеца се нарича "равна мушка". Точния изстрел се получава, когато мишената "кацне" на "равната мушка" на стрелеца.

Човешкото зрение, както се знае, се фокусира върху различни по отдалеченост точки и не е в състояние да вижда едновременно ясно предмети, намиращи се на различно разстояние. При прицелването такива се явяват мерника и мушката (по-близо) и целта (по-далече). Правилното насочване и фокусиране на погледа трябва да бъде към мушката. Една от грубите грешки при прицелването е недопустимото прехвърляне на погледа от мерните прибори върху мишената и обратното. Това води до бърза умора на зрителния център, нарушава се акомодацията и качеството на точната стрелба с влошава. Също така се препоръчва още в началното обучение да се усвоява бинокулярното прицелване, т.е. с две отворени очи, като визирането на прицелната линия (разстоянието между мерника и мушката при открит прицел) се осъществява както обикновено с водещото око. Този вид прицелване има редица преимущества: стрелецът не губи допълнителни мускулни усилия, свързани със затварянето на едното око, които могат да се предадат и на другото, остротата на зрителните възприятия се подобрява, а също така по-лесно се контролира околната обстановка.

В процесa на прицелването (особено в нестандартни условия) стрелецът понякога губи ориентация по хоризонтала и накланя оръжието си надясно или наляво спрямо вертикала, при което куршумът се измества (накланя) в същата посока. Причината за това е, че куршумът, за да попадне в желаната от стрелеца точка, първо се издига нагоре по своята траектория, след което пада вертикално надолу. При стрелба на по-къси дистанции (до 25-30 м) гореизложеното отклонение, както и от такива фактори като разстояние, вятър и деривация, е пренебрежимо малко и траекторията на куршума е практически права линия, но във всички случаи дръжте оръжието си вертикално изправено и оставете стрелбата с наклонено или хоризонтално разположено оръжие за бойната стрелба или за ефектните екшън-сцени в гангстерските филми.

Спускане (Slack)
Повечето ръчни огнестрелни оръжия имат т.нар. предварителен (празен) ход на спусъка си. Спусъка трябва леко да се натисне, за да се "обере мекия спусък", след което да се провери отново прицелването и да се продължи леко натискането. Различните оръжия имат различно дълъг предварителен спусък, затова е важно да се усети какъв е той на вашето оръжие и се научите да го преодолявате преди изстрела.

Изстрел (Squeeze)
Когато се стигне до произвеждането на самия изстрел, спусъкът трябва плавно да се натисне, а не да се дърпа. Рязкото дърпане може да отклони равната мушка на оръжието от целта. За начинаещите точният момент на изстрела е изненада. Обърнете внимание на разположението и движението на показалеца върху спусъка, като натискът трябва да става плавно по направлението на осовата линия на цевта, с цел да не се наруши при изстрела стабилността на равната мушка спрямо мишената. Натискът върху спусъка се извършва само от показалеца, а всички останали пръсти само придържат ръкохватката.

Ако стрелецът премигва с очи, както обикновено, това не се отразява на точността на стрелбата. Но при начинаещите се появява една болест "страх от изстрела", особено при по-мощните оръжия с по-голям откат. Инстинктивно преди изстрела очите се затварят, прицелването, естествено, се прекратява и се дърпа рязко спусъка, което окончателно размества равната мушка от мишената. Този грешен "страх" трябва да се преодолее, тъй като от една страна когато оръжието рита (с отката си) стрелеца, куршумът е вече в мишената, а от друга страна гърмежа от изстрела не представлява опасност за здравето, особено ако се ползват предпазни за ушите средства.

Оптималното време за ефективен натиск (въпреки, че в момента на изстрела времето сякаш се забавя) в крайната фаза на натискане на спусъка, без да се нарушат останалите елементи, е 2-5 секунди. Ако стрелецът не успее да произведе изстрел през това време, за да не допусне една от основните грешки на начинаещия стрелец - прекомерно дългото задържане на дишането и прицелване, то по-добре е да го откаже и след кратка възстановителна почивка да повтори всичко отначало.

Надявам се, че гореизложеното ще помогне стрелковата Ви практика да стане по-точна, и даже по-приятна. Запомнете, че

практиката не прави стрелеца перфектен. Перфектната практика го прави перфектен.

Не търсете бързи резултати, чудеса не стават. Не заучавайте грешни навици, които после ще се наложи трудно да отучвате, като например "ловенето" на точката на прицелване, при което изстрелът се дава в момента, когато "блуждаещата" равна мушка се изравни с нея, спусъкът се дърпа рязко "за да не се изпусне момента", от което обаче оръжието се отклонява и куршумът профучава "сватбарски" покрай мишената.

Описаният по-горе начин за точна (прецизна) стрелба позволява трайно усвояване на посочените основни елементи и дава възможност за възприемане на правилно отношение при боравене и ползване на огнестрелно оръжие. След съчетаването на отделните елементи на точния изстрел, може да се пристъпи и към развитие на придобитите умения в съответствие с крайната цел на подготовката - спортно-техническо усъвършенстване и приложна дефанзивна стрелба за самоотбрана.