Оръжейната фирма Walther е основана от Карл Валтер (1858-1915) през 1886 г. в град Целл Санкт-Блазиен (Тюрингия). В скромната тогава оръжейна работилница за производство на спортни пушки Карл е работил с един калфа. Но най-знаменитият конструктор в семейство Валтер е бил неговия син Фриц-Август (1889-1966). Именно той се явява създател на легендарните пистолети ПП, ППК, П-38, самозарядна нарезна пушка обр. 1943 г. и на много други успешни модели оръжие. До началото на XX век фирмата се занимава с производство на ловно оръжие. В ония времена фирмата не е била голяма, но дейността се е разширявала и през 1911 г. (във фирмата са работили вече 15 работника) на пазара е бил представен първия джобен самозаряден пистолет. По-късно от фирмата се твърди, че това е станало още през 1908 г., но някои историци смятат, че фактите се преиначават за да се дискредитира основния конкурент - фирмата "Маузер".

Пистолетът се ползвал с достатъчен успех и станал основа на последвалото развитие на фирмата, ръководена след смъртта на Карл Валтер от тримата му сина - Георг, Фриц и Ерих, за да стане Carl Walther в средата на 1930-те години една от най-големите световни производителки на лично оръжие. До края на Първата световна война броят на работниците нараства до 75 (машините - до 50), а в началото на Втората световна война във фирмата са работили вече над 2000 човека. Продължавало е производството на ловно оръжие и целеви винтовки, но с времето фирмата все повече се е специализирала в серийното производство на превъзходни пистолети. Именно валтеровия модел P.38 на базата на "херес-пистол" е избран за щатно оръжие на германската армия, което е трябвало да замени "парабелума", но официалното приемане на въоръжение е станало чак на 26 април 1940 год. През цялата Втора световна война фабриката в Целл-Мелис (Zella-Mehlis), както е преименуван града през 1919 г., и съответно е променена маркировката върху оръжията, е продължавала да произвежда пистолети, автоматични пушки и друго армейско оръжие.

През 1945 г. областта около Целл-Мелис се оказва в американската окупационна зона. Част от фабриката е била разрушена от разярените тълпи от хора, насилствено изпратени да работят в Германия и от затворниците от намиращия се наблизо концлагер Бухенвалд. Безценните колекции на Музея на оръжието на фирмата Carl Walther са били разграбени от войниците на Третата американска армия. През юни 1946 г. Тюрингия става част от съветската окупационна зона, по-късно оформена като Гарманска Демократична Република. Оцелелите архиви са били изгорени, а оцелялото оборудване е било изпратено в СССР. Опустелите заводски сгради са били взривени. Края на Втората световна война е бил край и на Завода Walther. Фриц Валтер успява да спаси само малко куфарче със чертежи.

В началото на 1950-те години Carl Walther GmbH Sportwaffen (именно под това име фирмата е била възстановена в ФРГ) започва работа в гр. Улм-на-Дунав, ръчно произвеждайки сметачни машини с модифицирана довоенна конструкция и новоразработени пневматични оръжия. Лицензи за производството на "олимпия-пистол" и "полицей-пистол" (PP и PPK) са били продадени съответно на Хемерли и Манюрин. Междувременно военно-промишленият потенциал на ГДР стремително нараства и в Западна Германия решават да започнат производство на огнестрелно оръжие. Така в Улм през 1957 г. отново се произвежда модела P-38. През 60-те години Walther отново се оказва на предни позиции в създаването на пистолети, като успешно съчетава своите най-добри довоенни разработки с нови идеи.

От 1993 г. фирмата Walther е собственост на UMAREX Corporate Group.

Каталог "Tradition of innovation"
(Формат на файла: PDF/Adobe Acrobat - 4,407 КB)